Поне да бяха престанали за известно време да повтарят кухата европейска мантра за свободното придвижване на хората... Свободно, ама стига да не вали...
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Вече пети ден от новините научаваме, че някъде пътищата все още са затворени, че някъде токът ще дойде всеки момент, че другаде децата вече не са в дървена ваканция, а не знам си къде вече били извън опасност болните хора. Тази тема се оказа не само на този ден, а и на доста преди него, и Господ знае на още колко занапред. Така не е излишно да помислим отново над нея.
Стане ли дума за тези драматични преживелици, държавниците обикновено ни натякват, че за поддържането на пътищата, за тока, водата и снабдяването на хората се грижат частни фирми. Така е, но тия фирми не ги избираме ние, избират ги те. Как ги избират – тайна. Какво умеят – вижда се. Колко прибират – много.
Пристъпът на зимата ни връхлетя две седмици преди срока, в който трябва да си купим нови, по-скъпи винетки за движение по пътищата. Пътища, по които обаче далеч не всякога можем да се движим. Лете дупки и козметични ремонти, зиме преспи, мръзнещи по полето и затворени проходи.
