Ловът на ангели е нещо възхитително! Това е една от най-трудните човешки дейности – и навярно не би било пресилено да кажем, че същевременно и най-благородната... Да четеш книга, в която разказите са изпълнени с ирония и мъдрост, е нещо възхитително! Авторът на тези редове и на тази книга с разкази в превод на Мартин Христов е унгарският писател Левенте Кирай. Който можа да стане рано и да дойде на представянето на въпросната книга със заглавие „Диктати“, успя да види на живо младия унгарски автор. Да, само ранобудните го видяха и го чуха, защото Левенте Кирай се оказа може би най-прецаканият писател на Коледния панаир на книгата – да пишеш на „малък“ език, като унгарския, да си преведен на друг „малък“ език, като българския и да ти сложат точно на теб сутрешен час за представянето... Впечатлението, което остави Кирай, беше за събран в себе си човек, даже леко срамежлив, който показваше в разговора от време на време чувството си за хумор. Роден е в Сегед „прочут с червения си пипер, както сам писателят разказва, на 13 ноември 1976; издал е четири стихосбирки и мисли, че „по душа“ е всъщност поет.
Книгата му с разкази „Диктати“ е написана в периода 2003 - 2010, „защото почувствах, че съм намерил такъв език и мислене, които казват за света неща, непознати ни по-преди.“ Когато срещата с малкото български читатели в НДК свърши, попитах писателя какво ще прави, защото знаех, че си заминава на другия ден. „Отивам на Витоша“, отговори той. Дали се шегуваше, или отиде на лов за ангели? Не знам. Книгата му „Диктати“, обаче е тук. И я препрочитам.
