В повечето хора се е изградила представата, че битовата престъпност постоянно се увеличава, а престъпниците стават все по-нагли. Пострадалите и техните близки търсят обяснение с какво са заслужили да бъдат жертва, обясни проф. Градев. Според него, ако бъдат анкетирани всички онези, които са загубили децата и близките си и след тези зверски убийства по селата, те ще кажат, че искат да се върне смъртното наказание.
Трябва да се отбележи, че след голямата промяна у нас през 1989-а пропагандата непрекъснато твърди, че всеки е свободен, а децата, юношите и хората с по-ниско образование разбират свободата в буквалния смисъл – че тяхната истина е единствената, не признават нито морал, нито закон. Законът е обезценен и стигматизиран.
Има дефицит на справедливост – да има голяма ножица между бедни и богати, тези, които имат пари, да се освобождават при съдебните дела... Несправедливо е да бъдеш нападан и бит и да няма кой да те защити.
Професор Ивайло Дичев коментира в предаването "Нещо повече", че вместо солидарност обществото ни е развило особен тип воайорство:Всеки път, когато има такава страшна история, обществото реагира с протести, желание за мъст, за по-тежки наказания, но основното при тази реакция е това, че хората не вярват на правосъдието. Виждаме, че обществото ни е прогнило и разяждано от недоверие. Вместо солидарност сме развили особен тип воайорство.
Заменихме националното чувство с някакви фантазии и бутафорни възстановки по крепости. Преживяваме националното като сериал, вместо да се обърнем към дълбоките цели на една нация – да накараме хората заедно да се справят с глобалния свят.
Реагираме с мълчание не защото сме воайори, а защото сме страшно уплашени. Всеки от нас е виждал пред себе си някаква гадост и я е подминавал с мисълта че може да го отнесе. Това каза пред "Хоризонт", анализирайки последиците от убийството на Тодор Йорданов във Враца, писателят Христо Карастоянов:
Тази ярост, която лесно се превръща в ужасяващ гняв и остава безнаказана, имплантира страх. Този страх вече е имплантиран във всички ни. Не знам как успя този страх да се всели във всички нас, но как се лекува не знам. Преди години "Ще те убия" беше просто възклицание, сега просто се изпълнява.
Рухна митът, че живеем в полицейска държава, подчерта Карастоянов:
Каква полицейска държава като няма полиция?
Трите позиции чуйте в звуковите файлове.