Чуйте жуженето на стършелите Румен Белчев и Вичо Балабанов
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Добър вечер, приятели, лека нощ – на тези, които вече си лягат, добро утро, на тия, които са станали рано за работа, добре дошли отново в „Гнездото на стършелите” – съвместна продукция на вестник „Стършел” и редакция „Хумор и сатира” на Българското национално радио …За много години, Вичо! Много песни да изпееш, много бира да изпиеш... Да ти се оплача – празниците свършиха. Е, има още малко именни дни, ама почват да се разреждат... Пък колко беше хубаво... Ракети, конфети, спагети, мурафети... И – новогодишни приветствия! Много обичам новогодишните приветствия – те внасят малко ред в цялата вакханалия, маркират десетина минутки, в които е малко по-тихо, всички стоят със запалка в ръка и чакат да стане дванайсет, та да палнат фойерверките... Тая година поправих една чудовищна несправедливост – новогодишно приветствие да не поднасят обикновените насмукани избиратели. Пък аз поднесох – като стой, та гледай! Поради липса на повече поданици – към скъпата ми съпруга! Ей го на: Скъпа съ-отечественичко, мила съ-народничко, драга съ-съпруго, жено. С настоящото цвете, а може би – маруля, по всяка вероятност очевидно – кервиз, в широк смисъл – зеленина, рядко срещана у нас по това време на годината, искам да те поздравя с настъпилата преди час, може би – два, а може би – вчера, Нова година. С Пешо, Спас, Кольо и други президенти изпратихме както еднолично, така и в екип, една трудна година, година на глобално затопляне и локални застудявания, година на поставени въпроси и смънкани отговори. Сега иде ред на отговорните решения. Нека върнем евроатлантическите ценности в нашето семейство, къде ми скри биричката, и да отворим нова страница в неговото развитие! През новата година да търсим и намираме точките на съгласие помежду си без да се доверяваме на фризьорката отсреща. Да надградим семейното щастие с още една биричка, скъпа съ-отечественичко, мила съ-народничко, драга съ-съпруго, защото истинските патриоти трябва да се подкрепят и насърчават, за да произвеждат повече демокрация, както и по възможност - и брутен национален продукт. И така, с посветеност и постоянство, стъпка по стъпка, да изтъркаляме и тая година! Дай сега биричката, че ми изгоря джигера! Да ни е честит!
…Вичо, стари хора са ми казвали, че трябва да се пие шахматно – в четните дни – не се пие, в четните – може. Има логика – лошите новини трябва да се редуват с добри, белите дни – с черни, иначе направо човек ще вземе да изпадне в депресия! А в депресия изпаднах, когато прочетох цитат от Нострадамус, който предсказал, че тая година прасето щяло било да стане брат на човека. Тълкуванието на експертите беше, че благодарение на развитието на телепатичните способности на хомо сапиенса и евентуално – на прасетата, сме щели да можем да си говорим и споделяме човешки и свински радости и проблеми. Как, Вичо, при това положение човек да минава покрай щанда с пържолките без да получи сърцебиене! По едно време дори се бях размислил дали да не взема да премина откъм вегетарианците, но мисълта, че червеното вино ще трябва да го пия с фастъци бързо ме отказа от тая нелепа идея. Но, тъй като животът е като шахматна дъска – бялото квадратче се редува с черно, черната вегетарианска мисъл изведнъж бе изместена от светла и радостна идея, пълна с оптимизъм и вяра в светлото бъдеще. Както винаги – гениалното е безподобно просто. Срещам Пенчо, простак безподобен, леко почерпен след празниците – и на него не му е ясно дали вече е пиян или все още, винаги ме врънка за левче, та като му се съберат три, да си купи двестаграмка. - Братко – увисна на ръкава ми Пенчо, - дай лев да си купя лекарство! - Махни се бе, прасе – отвърнах и изведнъж идеята светна като лампичка между ушите ми, животът порозовя като свинска сланинка и отново стана хубав! Отидох в клубчето, на което виси още портретът на нашия избраник и любезно рекох на активистите: - Братя, да ви е честита победата! През следващата година – към нови изборни успехи, ура! - Ура – рекоха активистите подозрително. - Трябва да ви кажа – признах си, - че като прочетох някои вестници, се разколебах и не гласувах за вашия човек. Но сега, след като прочетох други, вече го чувствам направо като роден брат! - Ура – рекоха активистите малко по-приветливо. - Искам да ви уверя, че винаги можете да разчитате на братската ми помощ за човека, който винаги се е отнасял с нас като с братя и с хиляди братски номера е подпомагал развитието на квартала и неговите обитатели! - Мерси – каза някой зад мен, обърнах се - избраникът на махалата! - Братко – рекох, - дай да те прегърна! Да ти кажа, променил си се, на портрета не приличаш на брат си толкова! - Малко съм се позаоблил – призна избраникът. – Но ще вляза отново във форма за следващата кампания. - Сакън – казах – ще се загуби приликата! Така сте направо като две капки вода, брат до брата ред по редом пасли... Целунах го по двете розови бузи и възторжено изскочих навън. Кога друг път ще мога да им го река на тия прасета в очите, без да ме набият, че свинщините им са ми писнали!
