Около 500 души участваха в мълчалив протест в памет на 18-годишния Тодор Йорданов, който вчера почина, след като бе пребит до смърт в центъра на града. Със запалени свещички и мълчание врачани изразяват ужаса и скръбта си от трагичния инцидент.
Ето какво казаха някои от протестиращите:
Това насилие, което върви в този град, това е второто убийство и мога да ви кажа, че правосъдието просто си измива ръцете. За първото момченце Ники никой не пое отговорност, очакваме да поемат отговорност за Тодор.
Доведе ни това, че трябва да има справедливост.
Междувременно днес стана ясно, че от Окръжната прокуратура са привлечени като обвиняеми братята Иван Дамянов на 32 г. и Десислав Дамянов на 36 г. от Враца, затова, че в съучастие са причинили по непредпазливост смъртта на 18-годишното момче вследствие на умишлено нанесена лека телесна повреда. Двамата са задържани от прокуратурата за 72 часа и предстои внасяне на иск в съда за най-тежката мярка "постоянен арест". В официалното съобщение от обвинението се казва още, че спорът между починалото момче и двамата братя е възникнал във връзка със спазването на правилата за движение по пътищата. В последвалия бой братята са удряли много пъти с ръце младежа, а той е отвръщал на нападателите с метален бокс.
Новината за обвинението, по което работи разследването, предизвика гневна реакция сред протестиращите:
Обвинението е абсурдно, не може да има починало дете и да ми казват, че е лека телесна повреда. Абсурд е, каза жена, дошла на бдението.
Всички плачат, мъчно им е. Тежко минават тези срещи между класа, между приятели и обикновено минават в разговори и спомени за Тодор. Не съм го видял за 7 години нито веднъж да влезе в конфликт с хора от училището, камо ли пък да се стигне до бой.
Винаги е правил много добро впечатление. Никога не е правил конфликти. Говори си нормално с нас, дори и да не ни познава, уважава ни.
Ето и част от реакциите на очевидци на инцидента и жители на града:
Хора, които могат да му бъдат бащи, го убиват. Лошото е, че това не е само във Враца. Гледаме по телевизията побоища над стари хора, непрекъснато смърт на деца. Това е трагедия. Не е нормална реакцията на обществото – видях снимки от медиите – десетки хора, които да седят и да гледат.
Толкова хора имаше – над 100 човека – никой не се намеси, само момичето пищеше. Зрители – колкото искаш. С една дума ние, българите, не сме единни.
Това насилие, което от доста години се шири, стана модерно вече, ужасно е. Особено младите хора стават все по-агресивни. Няма никаква толерантност. Възпитание ли е, как да го нарека? Каквито сме на пътя, такива сме и в къщи, такива сме и на обществени места. Отвратителна история.
Репортажа на Ива Антонова можете да чуете от звуковия файл.
