Казват древните писания, че от всички човешки недостатъци Бог най не обичал неблагодарността. И добрините, сторени заради някаква полза, не му били драги. Най-драги му били безкористните дела, сторени от любов към ближния… Драга му била и чистата благодарност, която извирала от сърцето на позналия любовта човек.
Днес, забързани и замислени за делничните си грижи, рядко сядаме да четем мъдрите слова на живелите преди нас… Рядко се и замисляме кога, на кого и защо благодарим. Като правило първите, за които се сещаме, са родителите, лекарите и учителите… Все значими за човек личности. И е редно да е така… Животът обаче е пълен с изненади и изпитания и понякога дребните на пръв поглед неща се оказват важни. И понякога неизказаната благодарност като че обезсмисля стореното добро.
В Международния ден на думата „благодаря“ – 11 януари, в „Познати и непознати“ разговаряхме на кого и за какво благодарим; благодарността отключва ли доброто и може ли то така да преодолее вековна вражда… Отговор на всички тези въпроси потърсихме в конкретни случки, както и от госта в студиото – свещеник Марио Йонов, с когото разговаряхме и за необходимостта в болниците да има свещеници, които да помагат на терминално болните, техните близки и лекарите.
