Раждането е както нещо традиционно, така и двигател за промяна в болничните практики и отношението към жената. Промяна, която идва отдолу – като борба за повече уважение и повече автономност към раждащата жена.
Според акушерката Йоана Станчева импулсът за промяна е осезаем, макар все още да няма натрупване на нужната критична маса, която да го заяви пред онези, които правят законите. По думите й, жената да иска да определя обстоятелствата на своето раждане е нещо нечувано за българското общество:
Ние отскоро като общество се питаме как някои неща ни карат да се чувстваме. Това е нов въпрос за нашия обществен живот…
Не става дума за неистова битка с медицинския персонал, а с гражданското отношение към тялото.
Желанието на майката за по-пълноценен първи контакт с бебето не е мода, категорична беше Станчева. Този стремеж към по-добро здраве на майката и бебето все още се унижава, като бива наричан „тренд“ или „мода“, каза тя:
Родилната помощ не е изолиран остров от начина, по който вършим нещата в нашата страна, каза още Йоана Станчева. Според нея в тази сфера нещата са затлачени и изключително консервативни:
Това, което срещат информираните хора е в най-добрия случай неразбиране… Акушерството се смята за наука, към която обикновеният човек не бива да взима отношение. Но освен наука, това е и нещо изключително разбираемо за всяко семейство.
Според акушерката изискването за това как да протече едно раждане е базово, основно – като претенциите какви дрехи да носим, каква музика да слушаме и с какви хора да се събираме.
Има много жени, които все още нямат достъп до тази битка, затова е важно тя да се води не само от жените, но и от обществените власти, изтъкна д-р Петрова:
Ако сме в София и имаме някакъв стандарт на живот, можем да си позволим някои неща срещу някаква сума, но има хора, които не могат да си го позволят.
Двете позиции по темата чуйте в звуковия файл.