Преподавателят в Техническия университет доц. Калин Филипов изтъкна в интервю за Хоризонт, че водородните оръжия са далеч по-мощни от ядрените, защото при тях има ядрен синтез:
В единия случай делим ядрата, а в другия случай ги свързваме.
През 1961-а година СССР провежда най-големия до момента експеримент с водородна бомба, разказа доц. Филипов:
Нейната мощност е 50 мегатона, докато при първите ядрени оръжия мощността е 15-20 килотона. Съветската бомба е била с планирана мощност от 100 мегатона, но заради опасения от прекалено голямата мощност, тя е намалена наполовина. Има доста поразителен ефект. Ударната вълна е усетена на разстояние от порядъка на 700-800 км, счупени прозорци има на близо 1 000 км., а напълно разрушени сгради – на 50-70 км. Ударната вълна обикаля земята няколко пъти.
Освен по-голямата мощност, съществено предимство на водородната бомба пред атомната е това, че ако нейните размери бъдат намалени до нивата на атомната бомба, ефектите ще бъдат много по-разрушителни. Те могат да бъдат съчетани не само с ударната вълна, а и със значителни радиационни последствия, отбеляза доц. Калин Филипов.
Пхенян има дългосрочна стратегия да развива ядрения си арсенал и държи другите да знаят, че има ядрено оръжие. Основната цел на Северна Корея е да бъде призната за ядрена сила, това е записано и в конституцията на страната.
Вероятно страната разполага с няколко ядрени устройства, но едва монтирането на ядрено устройство върху ракета-носител вече би могло да доведе до реален риск за сигурността на региона, подчерта Агов.
По думите му, цикълът ядрен опит – санкции - нови опити на Пхенян не дава реален резултат за възспиране на ядрената програма на страната. Северна Корея е развила нещо като имунна система срещу санкциите, за разлика от Иран, където те имат огромно значение за икономиката на страната, допълни експертът по Далечния Изток.
Какви международни реакции поражда демонстрацията на Северна Корея с ядрено оръжие?
Япония забрани търговията със Северна Корея. Русия е по-внимателна, защото не иска да се лишава от възможността да е фактор в Далечния Изток, а политиката на Вашингтон на стратегическо търпение не успя да предотврати вече три ядрени опита(2006, 2009, 2013г. – бел. ред.).
Шестстранният формат на преговори по ядрения проблем „Северна Корея“ е възможен път, отбеляза още Аврам Агов, защото според него години наред този формат е давал смесени резултат:
Дипломатическите усилия нямат алтернатива, защото конфликт на Корейския полуостров не може да бъде локален, това ще бъде един глобален конфликт.