В коментара си за предаването „Събота 150“ арабистът и журналист Нина Спасова каза, че става дума за борба за лидерство в района и проблемът е политически, като се използват религиозните различия между шиити и сунити, които са факт от самото начало на исляма.
От една страна е стремежът на Иран да засили т.нар. Шиитска дъга, а от друга - целта на Саудитска Арабия да спре това и да намали влиянието на Иран. Очертаващото се излизане на Иран от изолация и ембарго стресна Саудитска Арабия. Тя се уплаши че влиянието на Иран се разширява и дойде тази провокация, на която Иран „се хвана“ и попадна в капана.
Арабистът Павел Павлович обясни за „Хоризонт“, че коренът на проблема „шиити-сунити“ е много древен и датира от 7 в. сл. Хр., когато се заражда ислямът. Той е свързан с въпроса кой трябва да наследи пророка Мохамед в управлението на арабо-мюсюлманската общност. Тогава се оформят се две основни групи, които си съперничат за тази власт. Едната от тези групи се предвожда от зетя на Пророка – Али, а другата - от тогавашния управител на Сирия и Палестина. Конфликтът между двете групировки е и начало на доктриналното разцепление на арабо-мюсюлманската общност, разказа Павлович.
„Шиити“ буквално означава партия, а названието „сунити“ идва от арабското „сунна“ – традиция.
Между двете групи съществува вековна вражда, между тях е имало особено остри конфликти, разказа още арабистът. Отчитат се и различия в ритуалите по извършване на молитва, т.е. на база на политическата разлика с течение на столетията са се оформили и доктринални различия.
Идеята на исляма е наднационална, поясни още Павел Павлович:
В редица страни съществуват смесени общества на шиити и сунити, например в Ирак.
Шиизмът често се идентифицира с Иран, защото там той е държавно признато вероучение и вероизповедание, но и в Ирак, Ливан, Бахрейн, Йемен също има шиити, т.е. трудно шиизмът може да бъде идентифициран с определена националност.
Ислямът е най-младата религия, отбеляза Нина Спасова и напомни, че противопоставянията между протестанти и католици в християнството продължават и досега, въпреки че е по-страна и претръпнала религия, а в исляма силното противопоставянето се дължи тъкмо на младостта на тази религия. По думите й, лошото е, че тези различия се използват политически.
На въпрос „Имат ли двете страни допирни точки, които могат да повлияят на настоящия конфликт“, Нина Спасова отговори:
Общата точка е борбата срещу Ислямска държава, защото и двете страни са съществени играчи в онова, което международната общност иска да направи. Без участието на Иран и Саудитска Арабия не може да бъде решен този проблем. Тази обща кауза съществува и е страннно защо точно сега дойде тази провокация.
В двете страни годишно се извършват стотици екзекуции, но тъкмо тази екзекуция на шиитския духовник бе приета като знакова, подчерта Спасова. Относно предложеното от Москва посредничество за разрешаване на регионалния конфликт, тя подчерта:
Предложеното руско посредничество в конфликта е възможно, но на този етап нито Техеран, нито Рияд са приели протегнатата ръка... Моментът не позволява чакане. Прекалено голяма е опасността от „Ислявска държава“, за да се занимават двете страни с борбата за надмощие, използвайки различията в исляма.
