Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Ах, Мария” излезе в юбилеен брой по повод 25-годишнината си. Главният редактор Румен Баросов и екипът, осъществил броя на списанието Аксиния Михайлова, Цветанка Еленкова, Ясен Атанасов, художник Андрей Кулев и дизайн Ася Кованова ни припомнят, че на 17 декември 1990 година в ресторанта на филмовите дейци в София се е състояла премиерата на първия брой. Списание, което тогава „се превърна в мит”, както пише Румен Баросов във встъпителните си думи към броя, който излиза 25 години по-късно. Списанието, което направи от плагиатите автори, а авторите си известни. В него отново съвсем млади поети и писатели участват заедно с други, които тогава са били на техните години. Списъкът от автори в броя – български и преводни е доста дълъг. „Ах, Мария” е мит. Което значи, че може би не съществува, завършва Баросов. Явно не е така, щом държим хартиеното издание в ръцете си. Друг е въпросът доколко издание, което се появява само в юбилейни годишнини, може да се нарече списание, а не клони към алманах или нещо друго. Такива са условията в България. Защото смъртта на толкова списания след 1990 година и реалното функциониране само на няколко, които можем да преброим на пръстите на едната си ръка, не е предизвикана от пазара, както се опитват да ни убедят, а от липсата на политики за култура на Министерството на културата. От липса на интерес на държавата ни към културата, казано без евфемизъм.
