Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Забраненият град в китайската столица Пекин е построен между 1406 и 1420 година от император Мин Юн Лъ. Този огромен комплекс се състои от 980 сгради и е бил дом на императорите от династиите Мин и Цин чак до 1912 година. Комплексът е наречен Цъ Дзин Чан (на китайски дословно „Пурпурен забранен град”). Цъ (пурпурен) се свързва със Северната звезда, която, според традиционната китайска астрология, е райското жилище на небесния император. Дзин (забранен) е земното отражение на това жилище - наречено е така, защото никой не можел да влезе или да излезе от него без позволението на императора. Забраненият град е обграден от дебела стена, която в четирите си ъгъла има по една наблюдателна кула. Горната им част е от дърво. За тях се носи легендата, че когато ги разглобили, за да подменят изгнилите дървени части с нови, не могли да ги сглобят. Тогава се намесил покровителят на китайските строители, великият безсмъртен дърводелец Лу Бан и кулите били завършени. Комплексът е разделен на две части – външен двор и вътрешен двор. Главният вход към външния двор се намира в южната част на защитната стена. Веднага след него е Портата на Върховната Хармония. Тя води в Залата на върховната хармония. До нея се намирали покоите на престолонаследника. Тук са и Залата на централната хармония и Залата на съхранената хармония. До тях са залите на Военната извисеност и на Литературната слава. Във вътрешния двор на Забранения град се намират покоите на императора, Палатът на спокойното дълголетие и Залата на съвета, където се пазят повече от 25 императорски печата и други церемониални принадлежности. Още за невероятния забранен град и храмовете му можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“ в звуковия файл.