През 2015 г. дълбоки промени преживяха Венецуела и Аржентина, на сериозни турбуленции бе подложена Бразилия. Събитията накараха ред наблюдатели да заговорят за край на "лявата вълна" в Латинска Америка.
Парламентарните избори във Венецуела на 6 декември дадоха на опозицията две трети от местата в Националното събрание. Изморени от икономическата дестабилизация, подклаждана и от ниските международни цени на петрола - основното венецуелско богатство, хората се довериха на опозиционните обещания за по-добър живот. Енрике Каприлес, едно от най-известните лица на опозицията, смята, че промяната ще дойде със спиране на "петролните подаръци" за чужбина и влагането им в местното развитие. Венецуела обаче е президентска, а не парламентарна република. Президентът - наследилият Уго Чавес Николас Мадуро - може да налага вето на всяка законодателна инициатива. Също и Върховният съд, където мнозинството е на чавистите. Опозицията не може директно да гласува за отстраняване на Мадуро, а само да иска референдум за свикване на извънредни президентски избори. Не е ясно дали опозицията ще може да е единна в парламента. Тя е сглобена от групировки с мразещи се лидери и взаимоизключващи се възгледи. А ако наистина се спре "петролния бартер" с Куба например, Венецуела ще остане без кубинските учители и лекари и ще се сринат образованието и здравеопазването. Подобно развитие веднага ще обърне махалото на народната воля срещу опозицията.
Все пак президентстването с враждебен парламент ще е сериозно изпитание за президента Мадуро и за политическата стабилност във Венецуела.
В същата ситуация, но с обратен знак е и встъпилият на 10 декември в длъжност нов президент на Аржентина - десният Маурисио Макри. Той също трябва да управлява с парламент, пълен със симпатизанти на политическата си противничка - лявата перонистка и досегашна президентка Кристина Фернандес. Нейни са и много от влиятелните губернатори на провинции.
Макри обеща 180-градусов завой във вътрешната и външната политика. Обяви се за сближаване със САЩ и ЕС и състави правителство от неолиберали. Девалвира аржентинското песо. Доларът вече се купува за 13 песо и половина вместо за досегашните 9. В бедните квартали вече мърморят: "С Кристина ни беше по-добре". Макри засега се кълне, че няма да пипа социалните програми, спечелили два поредни мандати на предшественичката му.
Първата страна, която той посети, бе Бразилия - най-големия търговски и икономически партньор на Аржентина. Така Макри показа подкрепа за своята бразилска колежка Дилма Русеф, срещу която председателят на бразилския парламент започна процедура по импийчмънт.
Макар че Русеф е от левицата, за Марки е много важно в Бразилия да има стабилност. Позициите на бразилката с български корен се закрепиха след решение на Върховня съд въпросът за импийчмънта й да се решава в Сената, където проправителствените сили са мнозинство. Бе сменен и досегашният бразилски министър на икономиката, който с ред неолиберални ходове настрои масите срещу управляващите.
Пиететът към социалните програми и борбата с бедността продължават да са хит в латиноамериканските общества, което подсказва, че слуховете за смъртта на "лявата вълна" май са прибързани.