Техниката е много сложна и много забравена. Това са икони, направени от малки дребни мъниста, с онзи малък размер - около милиметър на всяко зрънце. Всичко в иконата е от подредени мъниста. Погледната отдалече тя стои като едно бижу. Ръцете и лицето на иконата са изписани по класическия начин с темпера, а всичко останало е направено с тази приложна техника.
Това вдъхновение дойде като благословия, сподели още Серафимов. Децата са избрали образи на най-популярните и почитани от българите светци, като стремежът на учителите в школата е всяка икона да бъде произведение на изкуството, а не просто детско произведение на изкуството:
Децата работят заедно. Най-големите правят скицата, други изработват гънките на драпериите, а най-малките се занимават с фоновете, редят златото и среброто. Така че в една икона се събира работата на много ръчички.
Най-малките разбират посланието на вярата най-лесно, защото са най-чисти. Колкото детето е по-голямо и повече се е комерсиализирало, толкова по-трудно и по-сложно това достига до нега.В ателието идват не просто деца, които могат да рисуват, а деца с по-особено отношение към света и сърца, отворени за християнското изкуство. Иконописта е богословие в образ, тя не е просто образ.
Повече за проявата можете да научите в звуковия файл.
