На 19 декември 1843 г. тази история за призраци, известна под заглавието „Коледна песен”, вижда бял свят. Това изобщо не е случайно. Този факт кореспондира не само с календара, а с философията, житейската позиция и амбиции на автора. Чрез създаването и разпространението на специално коледно четиво, което да развълнува и трогне, Чарлз Дикенс е искал да постигне точно определена цел, при това гарантирано оптимално. Вярвал е, че точно това е начинът, по който грижата му за бедните и повсеместната социална несправедливост ще достигне до широк кръг читатели, до голяма част от населението, и ефектът ще е много по-силен, отколкото ако същото това съдържание предложи на същата тази публика във формата на публицистично четиво или памфлет. Бил е вече много популярен, когато е решил, че ще се облегне на тази своя популярност, за да заговори за болка и унижение, за които не се е говорило, и да осигури широк отзвук и рецепция на история, която е едновременно вълнуваща и учеща. А корените на тази история тръгват и от личното преживяване на автора, и от конкретно посещение в отрудения Манчестър, и от други писмени свидетелства за унизително и мизерно детство с репортерски или религиозен характер. Формата на притчата хем увлича с богатството на историите, характерите и драматичното напрежение, хем напътства недидактично, неплакатно, недосадно, непринудено.
С адмирация към големия разказвач Чарлз Дикенс е направена тази радиодраматизация.
И със специалното участие на Ицхак Финци, Богдан Глишев, Стоян Алексиев, Йордан Спиров, Вълчо Камарашев, Пламен Захов, Антония Малинова.
Драматизацията и режисурата са на Бианка Бенковска. Приятно слушане.