Eмисия новини
от 09.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

„Сурва, весела година…”

БНР Новини
Снимка: БГНЕС

„Сурва, весела година, златен клас на нива, червена ябълка в градина, жълт мамул на леса, голям грозд на лоза, пълна кесия с пари... Живо, здраво до година, до година, до амина!” Благословии и пожелания за здраве и късмет звучат в първите часове на всяка нова година. Съхранени са и някои традиционни обичаи, извършвани на прага между две календарни години.




На първи януари православието чества Обрезание Господне и Свети Василий Велики. В българската традиция денят има няколко названия – Васил, Васильовден, Сурва, Суроваки. Както във всички български празници, едно от най-важните неща е подготовката на трапезата. Както и на Бъдни вечер храната първо се прекадява – обредни хлябове, млин или баница и непременно – свинска глава. Това е единственият случай във фолклорната ни практика, при който се кади свинско месо. В някои краища на България слагат орехи, чесън и мед – както на Бъдната вечеря. Всички са облечени в празничните си носии, а веселието е задължително, защото както посрещнеш Новата година, така ще ти върви. В някои селища съществува традиция да хвърлят в огъня дрянови пъпки и да гледат чия ще изпука най-силно или ще подскочи най-високо. Това пък означава, че човекът ще е най-здрав и енергичен.
Сурвакането е следващият обичай в празничната нощ, започва когато пропеят първи петли – след полунощ. Пренесено от древността, то има дълбока символика. Независимо от някои колоритни подробности, характерни за определено населено място, в цялата страна сурвакането има сходни черти и е еднозначно като типология с коледуването. Както в много старинни култури, в българските традиционни схващания кръгът е символ на слънцето, на Бога и има предпазни функции. Сурвакарите (подобно на коледарите) правят символичен кръг около селището, обхождат всички домове. Според историците, в миналото сурвакарите били женени млади мъже. През годините тази практика се променила и в последното столетие в сурвакането участват момчета - от 4-5 до 10-12-годишна възраст. След полунощ на 31 декември срещу 1 януари те започват да наричат за здраве и плодородие. Носят дрянови пръчки – сурови клонки, отсечени предния ден. Оттук името „суровачка” или „сурвачка”. В народните вярвания дрянът е символ на издръжливост, здраве и дълговечност. Докосването до това „желязно” дърво, носи пожелание за също толкова желязно здраве и късмет.

СнимкаЛюбопитен и много показателен факт, който си струва да припомним в празничния ден – в началото на декември народният празник Сурова или Сурва в Пернишко беше вписан в Представителния списък на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Фестивалът на маскарадните игри в Перник е създаден през 1966 г. Провежда се ежегодно, а през 1985 г. получава статут на международен. Обичаят Сурва е описан във всички фолклорни области. Разпространена е и практиката маскирани ергенски дружини да обикалят селото и да сурвакат. Особено в Западна България. В зависимост от местния диалект те се наричат сурваскаре, джемале, джамали, бабугери, старци и др. Най-многобройна част от дружината е облечена в костюми от кожи на кози и овце с руното навън. Маските са зооморфни, често са оформени като висока композиция от летви, украсени с пера, рога, текстилни ленти. Задължителен елемент са звънците на кръста и тояга от сурово дърво. Наред с коледуването, този обичай има много старинна митологична основа. Изпълняван в период на преход в годишния цикъл, той има за задача да възстанови равновесието в природния и човешкия свят. Чрез него участниците – млади мъже, намиращи се във възрастов и житейски преход, усвояват знания, норми на поведение и религиозно-митологичните вярвания на своята общност. При изпълнението му те преминават от мрака към светлината, от незнанието към знанието, осигуряват за себе си и общността плодовитост и защита.




На 1 януари празнуват имен ден Васил, Василка, Василена, Веселин, Веселина и т.н. Василия се нарича и едно митично създание, което живее в народните песни около обичая „пеене на пръстените”. Така някога момите гадаели какъв ще бъде техният жених. Днес обичаят се изпълнява на много места, но по-скоро като театрална игра. Съхранени са и обредните песни за мома Василия, излязла „медни пръстени да вади”. Докато извършват обичая,  девойките изпълняват подобни песни, припевки с различно съдържание.

Сурвачките също са запазили своето място. Дрянови пръчки, окичени с различни цветни материи ще намерим и по пазарите. Но съвсем различно е да ги направим сами. Необходими са ни разноцветни вълнени конци, малко сушени плодове, наниз от пуканки, здрава дрянова пръчка – и сурвачката е готова. На върха прикрепяме ябълка и задължителната „златна” паричка – за да е здрава и богата годината.

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени