Последните социологически проучвания от понеделник показват 25% подкрепа за Народната партия, 21% за социалистите, 19% за "Подемос" и 18% за "Сиудаданос". 41% от избирателите не са решили за кого ще гласуват и това е голямата енигма.
Голяма енигма е и женският вот, защото се оказва, че избирателите от женски пол са с около милион повече от мъжете и е много важно харизмата на кандидатите по какъв начин ще ги омагьоса.
За сегашния министър-председател и лидер на Народната партия Мариано Рахой най-големият кошмар е всички други играчи, които влизат, да се обединят срещу него. Затова на Конгреса на ЕНП в Мадрид той изрично подчерта:
Днес, както знаем всички, стабилността на нашите общества е застрашена от предложения за радикални политически възможности – колкото отцепнически, толкова и популистки. Всички те без изключение са в разрез с идеала за европейско разбирателство, с позитивната сила на нашия Съюз и с интеграцията. Длъжни сме да дадем най-доброто от себе си сега. Защото вече виждаме как някъде се случва коалиции на загубили изборите да обединяват силите си, за да преборят модерните мнозинства в нашите общества.
"Народната партия" успя да консолидира силите си покрай страха на хората в обстановката на атентатите в Париж и Кабул. Това повлия на избирателите, защото "Народната партия" се предлага като гарант на стабилността и сигурността в страната. Хесус Мараня – един от най-известните политически коментатори в Испания и директор на изданието "ИнфоЛибре", коментира реакциите на обществото от терористичните заплахи:
Социолозите традиционно отчитат, че всяка терористична заплаха, всеки страх от несигурност може да провокира подкрепа за политическата сила, която е на власт. В конкретния случай имаме една консервативна партия, която прави всичко възможно да преобърне ситуацията в още гласове за себе си. Впрочем, един от аргументите, които обичайно използва неолибералната идеология не само в Испания, но и навсякъде по света, е, че те са по-ефикасни и по-сериозни в защитата на сигурността. Това може да е спорно. Но случилото се в Париж, както и атентатът срещу испанското посолство в Кабул съвсем наскоро, естествено подпомагат създаването на тази атмосфера.
През тази седмица Мариано Рахой влезе в пряк дебат с лидера на социалистите Педро Санчес. В този дебат Санчес директно обвини Рахой и го попита защо не е подал оставка след скандала с Луис Барсенас. Вземайки този твърд тон, очевидно Санчес тръгва към консолидация и търсене на следизборни съюзи вляво, което подсказва, че със сигурност ще намерят общ език и някакъв съюз с "Подемос".
Всички испанци всъщност са ентусиазирани от идеята, че партиите, които ще влязат в парламента, ще трябва да преговарят. Те смятат, че при едно коалиране на различни политически сили, те ще се контролират взаимно по-добре и ще има контрол против корупцията. Готовността към преговори е нещо, което се смята за демократично.
Българската поетеса Живка Балтаджиева, която живее в Испания, коментира:
Аз мисля, че само в случай, че няма надмощие на някого, само тогава може да се очаква подобрение. И освен това – за да има повече отговорност. Защото контролът ще бъде много по-голям, ако нещата са разделени между повече партии, между повече хора.
