Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Росен Плевнелиев: Цената на политическия компромис е независимостта на съда

Лозан Панов: Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат

| обновено на 11.12.15 в 15:03
Снимка: БГНЕС

Президентът Росен Плевнелиев нарече политически компромис решението на парламента за разделението на квотите във Висшия съдебен съвет. На честването на 135-годишнина от учредяването на Върховния касационен съд държавният глава заяви, че една от най-важните промени в Основния закон не е била реализирана по начин, който да спечели доверието на магистратите:

Цената на политическия компромис се оказва именно независимостта на съда. Надявам се, че все повече политици ще осъзнаят важността на този въпрос и ще го поставят над своите собствени партийни интереси. От това зависи успехът на всички останали реформи. Повече от две десетилетия се пишат стратегии, отчети, а междувременно сме достигнали безпрецедентно ниско доверие на гражданите в системата на правораздаването.

Не можем да не признаем, че една от най-важните заявени промени – за начина на разделяне на колегиите във ВСС – не бе реализирана по начин, който да спечели пълното доверие на магистратите и обществото. Народното събрание се съобрази избирателно с част от препоръките на Венецианската комисия.

Събитието се превърна в своеобразно сбогуване с правосъдния министър в оставка Христо Иванов. Аплодисменти от съдиите и няколко европейски посланика и прегръдки от президента си спечели в последното си официално слово като министър Иванов. Той открои няколко причини да подаде оставка, сред които поголовният отказ да се направи сериозна проверка на скандала "Янева-Ченалова" и огромната медийна кампания срещу него, която очевидно е показала липсата на подкрепа:

Вододелът за това дали в България има реална борба срещу корупцията и прословутата воля за борба с корупцията, или няма такава, е в такива ситуации – дали ще има проверка, независимо от това кой е замесен. За съжаление, за мен стана ясно, че отговорът е отрицателен, независимо от това, че с огромно нежелание започнаха да се извършват някакви действия. За премиера не мога да коментирам, но за главния прокурор със сигурност не можем да говорим за някакво желание за обективна проверка.

Най-остро беше словото на председателя на ВКС Лозан Панов, който каза, че с гласуваните промени в Конституцията е трябвало да започне разрушаването на статуквото:

Ако за четвърт век демократично съществуване държавата и обществото ни бяха поставени под пълен олигархичен контрол, значи така е било замислено. Ако през това време 2 милиона българи напуснаха страната, сред които и голяма част от "цвета на нацията", значи така е било замислено. Ако тези, които останаха, не вярват, че съдебната система е справедлива, че политическите партии ги представляват, че органите на реда ги защитават, не вярват, че данъците им работят за тях, не вярват на институциите и медиите, значи така е било замислено.

Ако гражданите не вярват на държавата и в това недоверие изключително благоприятно се развива статуквото, значи така е било замислено. Ако в едно отворено и свободно общество, за каквото ние се считаме "на хартия", търсенето на истината го наричат преврат, значи така е било замислено.

Усилията, които бяха положени през последната седмица за "спъване" на реформата, са обясними, защото именно съдебната система е тази, която би могла да върне държавата на нейните граждани. Ако представителите на политическия елит "спънаха" конституционните промени, с което минираха съдебната реформа, значи така е било замислено. Ако българската олигархия си има държава, то тогава всеки опит властта да бъде върната в ръцете на гражданите наистина може да се нарече преврат.


БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна