В индийския град Хампи, столицата на богата и могъща империя Виджаянагара, има вълшебен храм, Витала. Освен великолепни статуи на богове и богини, релефни изображения на коне, слонове, танцуващи момичета и свирещи музиканти, в него има и множество стройни каменни колони. Когато някой ги докосне, те „пеят”.
Всъщност, магия няма. Колоните, обикновено кръгли, са направени от цели парчета кънтящ гранит - при докосване той издава музикален тон, въпреки че не е кух. Парчетата гранит, с дълбок дълъг звук, подобен на камбана, се смятат за мъжки, онези, които вибрират дълго, като меден съд - за женски, а парчетата с груб, неравен, къс звук са неутрални.
Колоните в храма Витала са общо 56 и всяка има определено място. Около една основна колона има 7 други, по-малки. Всяка от тях издава различен тон, но е в хармония с останалите - звучат като ударни или струнни инструменти, когато ги удариш с пръсти. Някои от колоните, освен че издават звук, карат околните колони да трептят и така се създава особена хармония.
В други храмове, в съседни градове има и колони, които звучат като духови инструменти - в тях има специални отвори, през които се духа. Колоните „се настройват” да издават точно определен музикален тон, като се правят с различна ширина, дължина и диаметър и се закрепват по различен начин към пода и тавана. Върху някои дори се поставят допълнителни тежести. Изпълнителят свири на колоните, за да акомпанира на песните и танците при поклоненията и молитвите в храма.
Още за пеещите колони в храма Витала, може да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца”.
