Елизабет Шварцкопф изпълнява ария на Фиордилиджи из второ действие на операта Cosi fan tutte с участието на оркестър Филхармония и Караян на диригентския пулт, легендарен запис за EMI от 1954 г.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
На 12 декември от 20.00 часа ще се докоснем до една истинска легенда в оперния театър на ХХ век. Често се спекулира с това определение. Стане ли дума за Елизабет Шварцкопф обаче, то идва тъкмо на място. За прочутото сопрано казват, че не само е преживяла големите музикални събития в продължение на почти половин век. Тя е в основата им! Светлата усмивка на Шварцкопф озарява безчет албуми, които не слизат от витрините на музикалните магазини и днес. Работохолик до мозъка на костите, тя ни завеща удивителни записи, част от златната колекция на EMI. Позната още като His Master's Voice – Гласът на неговия господар. Господарят, разбира се, е главният продуцент на EMI Уолтър Лег. Според Шварцкопф той е късметът на живота й. Всичко, за което жената и певицата може да мечтае. Срещат се във Виена през 1946 година. Уолтър Лег е прекосил Ламанша, за да търси перспективни певци за бъдещите звукозаписни проекти на EMI. Елизабет - току-що навършила 30. С прекрасни сини очи, с красиво изящно лице, изиграла първите си успешни роли в Берлин и Виена. Въплъщение според мнозина на идеала за женственост и на сцената, и в живота. От този миг Шварцкопф и Лег са неразделни. Женят се през 1953 г. и се гмуркат във водовъртежа, наречен звукозаписна индустрия. Една подир друга се появяват уникални регистрации с марката His Master's Voice – Гласът на неговия господар. „Доброжелатели“ тутакси преименуват фирмения знак в „гласът на нейния господар“. Елизабет Шварцкопф обаче няма абсолютно никакъв проблем с подобно определение. Тъкмо обратното. След смъртта на съпруга си издава сборник със статии, посветени на Уолтър Лег под името Гласът ми и неговият господар. „Коя щях да съм без Уотър?“, възкликва Шварцкопф. „Вероятно добра солистка на Виенската опера. Той ми предостави аудиторията на целия свят.“ В продължение на дълги години Елизабет бе музата на Уолтър Лег. Пленява го на мига още на прослушването във Виена с изящен глас с рядко срещан тембър и удивителна красота. Специалистите наблягат на следния факт: топпревъплъщенията на Елизабет Шварцкопф най-вече в опери на Моцарт и Рихард Щраус са не само превъзходно изваяни образи и артистично, и вокално. С безукорно очертан мелодичен рисунък, изискана фразировка, удивителни нюанси. Те разкриват преди всичко цяла палитра от емоции, присъщи на жената с главна буква. На нейната тайнственост и неустоима привлекателност. „Досегът с коронните роли на Шварцкопф е досег с неуловимите трепети на неподправената женска хубост. Подобно на филмите с Грета Гарбо и Катрин Деньов“, пишат в едно френско издание. Ето още оттам: „Силата на Елизабет Шварцкопф е в това, че познава музикалния текст до последната шестнайсетина. Само на такава цена си способен да пееш с усмивка, с блестящи сини очи. Лъчезарна, потънала безпаметно в творческата магия…“ Ще я усетим въпросната магия в съботната вечер с някои от незабравимите роли на Елизабет Шварцкопф. В откъси из "Така правят всички жени" (Cosi fan tutte) на Моцарт, „Прилепът“ от Йохан Щраус, „Кавалерът на розата“ с автор Рихард Щраус... Превъзходни записи, осъществени в компанията на великолепни партньори и диригентите Вилхелм Фуртвенглер, Карл Бьом, Джордж Сел, Херберт фон Караян. На 9 декември се навършиха 100 години от рождението на несравнимата Елизабет Шварцкопф.
