На 19 ноември гостуваха Димитър Динев и Братя Владигерови по покана на клуба „Приятели на джаза“ и библиотеката към църквата в Бад Ишъл, Залцкамергут, горна Австрия. Динев чете откъси от семейния си роман "Ангелски езици", разказите "Светлина над главата" и есетата "Милосърдие". Със своя лаконичен, ясен, ироничен и същевременно шеговит стил Динев очарова и доведе многократно публиката до смях в голямата зала на църковния дом. Братята Александър и Константин Владигерови оформиха прочетените текстове с приказно-живописни звуци, понякога фолклористично, пъстро оцветени, друг път замечтани и меланхолични, но винаги виртуозно изпълнени, с подчертана елегантност и завидна музикалност. Една успешна литературно-музикална вечер на австрийско-българската култура от най-високо ниво и с елементи на наслада.
Предлагам и разговора си с двамата братя.
Юлия Атцмансторфер: Константин и Александър, името Владигеров е от такова значение за България, от каквото е Енеску за Румъния, Бетовен за Германия и Моцарт за Австрия. Какво е да сте трето поколение музиканти и да носите това име?
Константин Владигеров: Добър вечер! Благодаря за вниманието и за тазвечершната покана в Бад Ишъл за „Приятелите на джаза“ да имаме честта да свирим тук.
На първо място това е признание, почит и изключителна радост. А в личен план всъщност и гордост, от гледна точка на това, че продължаваме родствената линия като музиканти, тази генетична предопределеност на музиканти да се развиваме, може би, в една друга посока, но пак чрез музиката да говорим, да радваме хората и нашите слушатели от днешното поколение.
Юлия Атцмансторфер: Александър, от колко години сте в Австрия и с какво се занимавате в момента?
Александър Владигеров: Повече от 15 години. Дойдохме за да следваме тук, във Виена, в Консерваторията, в Департамента за джаз. Преди това учихме и подготвителен клас за композиция. Следвахме джаз. Това е нашият живот. Продължаваме да се развиваме с нашата музика, с това, което всеки ден ни се случва като преживявания. В момента сме активни музиканти. Занимаваме се с различни стилове и свирим предимно наши джаз-композиции. На договор сме в най-големия немскоговорящ театър, Burgtheater, като музиканти, live-изпълнители и композитори. Основната ни цел е да записваме наша музика.
Юлия Атцмансторфер Константин, защо избрахте джаза като творческо вдъхновение и професионална реализация? Участвате ли и в класически формации, например с Екатерина Владигерова?
Константин Владигеров: Хубав въпрос! Напоследък не толкова често. За мен джазът е наистина голяма любов и голямо вдъхновение. Със сестра ни Екатерина Владигерова свирим в трио-формат музика от дядо ни, Панчо Владигеров, от ранните произведения, неговите театрални произведения, които всъщност са клавирни цикли. Не мога да кажа, че участваме в някакъв ансамбъл за класическа музика. Аранжираме, правим преработки за инструментите кларинет, тромпет и пиано, главно на композиции от Панчо Владигеров, от дядо ни. Стилът е доста разнообразен, не строго класически.
Юлия Атцмансторфер: Александър, разкажете ни накратко за първите четири компакт-диска. Кога ще има пети албум в дискографията на Братя Владигерови?
Александър Владигеров: Много добре сте запозната. Като цяло по-активният период за записване на музика е във Виена, откакто завършихме Академията. Трудно става човек да продуцира собствена музика поради много причини. Това в никакъв случай не е комерсиална музика, която може по-лесно да бъде представена. Ние следваме една линия в нашите композиции на балкански джаз с много елементи на латино-музика и съвременен джаз. Това е нашият език. Първите два диска: Wanderer In Love, дебютният албум и For The Greatest and Little Things са повече към Balkan Jazz, като музикална насока. Преди една година изкарахме два диска: Dreaming of Dreams и Dedicated Sounds, които са повече с песни, с вокални акценти, с български изпълнители, Васил Петров участва, Стоян Янкулов на ударни. Имаме идея да разнообразяваме нещата. Кога ще излезе пети диск е „Божа работа“. Имаме идеи и планове, на засега не бих говорил за това, може би другата година. Нека да остане изненада за слушателите ни.
Юлия Атцмансторфер: Константин, от кога датира съвместната ви работа с австрийския писател от български произход Димитър Динев и как се стигна до общите ви участия в литературни четения?
Константин Владигеров: Приятелството ни свързва вече повече от 12 години. Ние се запознахме с Димитър Динев, така наречения от нас "Джими", много любим наш приятел, във Виена. Мога да кажа, че Виена е люлката на нашите първи изяви заедно. Това е и публиката, която първа възприе нашия формат. Първоначално свирихме не само двамата, като дуо, когато той четеше. Имаше и други колеги музиканти: акордеонист, кавалджия. Мога да спомена името на Димитър Карамитев. Най-често с него сме участвали.
Александър Владигеров: Първо направихме неговите разкази „Die Inschrift“. Това беше първото, което заедно направихме, в смисъл музикално оформление към неговото четене.
Контантин Владигеров: Сборник разкази, който първоначално издадоха в издателството Deuticke. Но всъщност с романа на Димитър Динев „Ангелски езици“ се получи пробивът. Имахме повече съвместни участия и четения. Това беше наистина пробив.
Австрийците свързват българския град Русе с биографията на известния писател от еврейски произход и носител на Нобелова награда Елиас Канети.
Юлия Атцмансторфер: Вие се застъпихте за издигане на кандидатурата на Русе като „Европейска столица на културата 2019“ и поради културните връзки на вашето семейство с този град. Вторият по големина български град Пловдив обаче бе официално утвърден след отвхърляне на кандидатурата на Русе. Въпреки че 2019 година е далече, планирате ли участия в програмата на Пловдив като Европейска столица на културата?
Александър Владигеров: Имаме идеи за концерти и за изпълнения в рамките на Джаз-Фестивала, който в момента се организира от Петър Салчев. Той е известен български вокалист и преподавател. Миналата година участвахме с един голям проект – театралната музика на Панчо Владигеров – аранжирана и допълнена, по покана на Милчо Левиев свирихме в новата зала „Борис Христов“. Много сме щастливи поради този факт. Имаме планове евентуално по този проект.
Юлия Атцмансторфер: Виена е многонационален културен център. Балканските страни с техните многообразни културни традиции са познати на виенчани и ценени от тях. В провинцията обаче няма културни институти, които да популяризират чуждото изкуство. Австрийците често бъркат България с Румъния, а в залцбурския ежедневник Salzburger Nachrichten се поместват предимно материали за роми, когато става дума за България. Ако можехте да бъдете за един ден посланици на Република България в Австрия, какво бихте променили за този един ден?
Константин Владигеров: Въпросът е много политически, а нас там много-много не ни бива. Нашата музика бих искал, винаги да създава пространство в свят, в който да има любов, да има разбирателство, нещата по-светли да изглеждат, по-достъпни и хората по този начин чрез музиката да се сприятеляват. Има мисия в това, по-философски гледам на нещата. Докато политически нещата изглеждат доста по-различно.
Александър Владигеров: Може би трябва да се създават повече културни мероприятия. Според мен това обединява много хората. Малко е обща съпоставката с един спортен ивент, когато се събират много хора и обсъждат после случилото се. Би било възможно да стане така и с голям, по-голям концерт. Български оркестър тук, примерно, не е гостувал от, може би, десет години. Софийска филхармония за първи път свири преди десет години с Маестро Табаков, през 2005-та, в Musikverein. Едно такова събитие тогава доста промени, според мен, духа и много австрийци чуха и видяха. После и по радиото имаше отзвук. Може би един такъв културен ивент би събудил много повече интерес и любопитство към България. Мога да си спомня, преди една година тук бяха „Мистерията на българските гласове“ и „Cosmic Voices from Bulgaria“. Те пяха във Votivkirche във Виена, в една от най-големите църкви. Има много добро представяне, но това, както Вие казвате, е повече във Виена. А в другите градове не се случват такива неща или ние не разбираме за тях.
Константин Владигеров: По-скоро в личен план мога да кажа, доколкото ние можем да допринесем, е това, че се опитваме всеки път и с писателя Димитър Динев (и не само) да пропагандираме, да популяризираме България дори и чрез нашата музика. Често се налага да свирим австрийска музика. Но по принцип това ни е също така основна задача, да пропагандираме и България по този начин и то в добрата си светлина.
Юлия Атцмансторфер: Какво ви липсва най-много от България, когато сте в Австрия и какво ви липсва от Австрия, когато сте в България?
Константин Владигеров: Мога ли малко шеговито да се обърна? Когато сме в Австрия, от България ни липсва много лютеничката.
Александър Владигеров: Липсват ни много приятелите.
Константин Владигеров: Приятелите и... Основно мога да кажа, че приятелският ни кръг напоследък, в последните поне десет години, от България, доста се стесни. За съжаление. Не говоря за Facebook в днешно време и т.н. Говоря за хората, които истински, от малки, познаваме и са ни били близки. За съжаление вече не е така.
Александър Владигеров: От друга страна като сме си в България пък почват бързо да ни липсват ангажиментите тука, които имаме, в Австрия, контактите тука, защото може би тука и живеем. Човек би трябвало да се чувства щастлив там, където е. Щом тука сме избрали да бъдем.
Юлия Атцмансторфер: Ако вие можехте да отговорите с музика на атентатите от Париж, какво послание би носила музиката ви?
Константин Владигеров: Със сигурност на първо място миролюбиво. В последния концерт, на който свирихме, в рамките на KlezMore – Фестивала на еврейската музика във Виена, участвахме с една композиция на един френски контрабасист, джаз-музикант и така искахме да допринесем нещо за това, че не трябва да затваряме очи, не трябва да си запушваме ушите за тези страшни неща, които се случват.
Юлия Атцмансторфер: Каква е следващата ви изява на австрийска сцена и кога вашите почитатели в България ще могат да ви видят и чуят отново "на живо"?
Константин Владигеров: Бих споменал 26-ти ноември. Голямата Златна зала на Musikverein е позната на българите чрез Новогодишните концерти всяка година на 1-ви януари. Там се правят различни проекти за млади музиканти, даже на още незавършили студенти, които следват във Виена от цял свят. Това е проект в една от новите зали на Musikverein, тя се казва Gläserner Saal, т. нар. Стъклена зала. Там ще поставим проект с основен акцент дядо ни, Панчо Владигеров, с участието на други български изтъкнати музиканти колеги, които живеят във Виена: Ружа Семова, цигуларката Теодора Сороков. Останалите музиканти са студенти от Консерваторията във Виена. И с наше участие. Много сме щастливи, че ще можем по този начин да популяризираме нашата фамилия и музиката й, освен нашата и на Панчо Владигеров.
Юлия Атцмансторфер: А кога отново ще сте в България?
Александър Владигеров: Март месец засега имаме покана от Мартенски музикални дни в Русе да участваме със собствен проект. По-късно през април има Фестивал в София за чуждестранно изкуство. Това са най-близките ни участия.
