Eмисия новини
от 15.00 часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Испания се пази от пряко участие във войната с "Ислямска държава" заради изборите

Снимка: ЕПА/БГНЕС
Много интересно се развиват процесите в Испания след парижките атентати от 13 ноември. Страната е четвъртата икономическа сила в Европейския съюз (ЕС), където живеят и 300 000 българи.

Испания е единствената голяма страна в ЕС, която още не се е ангажирала официално с конкретно свое участие под определена форма във войната на Франсоа Оланд срещу "Ислямска държава". Причината е в предстоящите на 20 декември избори за нов испански парламент. Всякакви рискови действия, които могат да повлияят на настроенията на избирателите, в момента никак не са желани от премиера Мариано Рахой, който е амбициран да спечели за своята Народна партия нов мандат.

Буквално вчера френският премиер Манюел Валс се е срещал с кореспондентите на големи европейски медии в Париж, за да им разкаже коя европейска страна с какво ще съдейства на Франция в антитерористичните й действия. За Испания каза следното: Разбираме, че Рахой чака изборите, но несъмнено Франция е отворена за всякаква помощ, която би облекчила нашите операции в чужбина. Това си е открито подсещане - хайде, чакаме испанското включване!

Такова включване несъмнено е било консултирано неофициално. И ясен сигнал за това даде лично испанският външен министър Хосе Мануел Гарсия Маргайо. По една от испанските телевизии той буквално заяви, че испанската помощ за Франция може да се изрази в изпращане на повече испански войски в Мали и Централноафриканската република, където те да заместят френските.

Новото сега, след парижките атентати, е в активирания от френското правителство нов член в договора, който позволява в случай на военна агресия да се иска помощта на останалите 27 страни - членки на ЕС. Не е конкретизирано в какво може да се състои тази молба. Ние можем да сътрудничим и да изпълняваме този мандат по много начини - обмен на информация, логистична помощ, заместване на френските войски на някои терени, на които действаме заедно, като Мали и Централна Африка, за да могат те да освободят свои войски и да ги изпратят в Сирия. Или испанска намеса, каза испанският външен министър.

След остра реакция на испанското обществено мнение, което никак не е склонно към допълнително испанско военно ангажиране в чужбина, правителството в Мадрид даде заден ход. Вицепремиерката Сорая Саенс де Сантамария побърза да заяви, че изявлението на министър Маргайо е било само хипотеза, че Испания не е получавала никаква конкретна молба за съдействие от Франция. 

Очевидно изпробването на обществената реакция е дало сигнал за внимание към премиера Рахой, който иначе много държи да се представи пред избирателите като единствена опора за стабилността и сигурността. Той непрестанно повторя, че “сега не е време за експерименти” и че страната се нуждае от “хора с багаж и опит”. Слоганът на кампанията му е “Испания на сериозно”. При представянето на кандидат-депутатите на Народната партия той заяви: Ще покажем на испанците, че тук те имат сигурността, опита, хората, които ще направят и невъзможното, за да ги опазят.

Рахой силно размахва сега и "Антиджихадисткия пакт", който подписа през февруари с лидера на социалистите Педро Санчес. Желание да се присъедини към пакта изяви и лидерът на “Сюдаданос” Алберт Ривера. Но “Подемос” и Пабло Иглесиас не смятат да се присъединяват, там има други идеи за борба с тероризма. Същевременно Рахой сякаш създава един клуб на изолираните покрай този пакт и натъртва, че едва ли не всяка сила, останала извън него, е нелоялна към демокрацията, борбата с тероризма и защитата на европейските ценности:

Основополагаща е лоялността между политическите партии. Най-голямата грешка, която можем да направим в борбата срещу тероризма, е да допуснем различия помежду ни. Всяко решение, което ще взема по отношение на борбата с джихадисткия тероризъм, преди това ще бъде консултирано с партиите, които искат лоялно да сътрудничат в борбата с тероризма, каза Мариано Рахой.

Испания е много чувствителна към темата за тероризма. Там има местна дълга и болезнена история, свързана с дейността на баската терористична организация ЕТА. Но има и още една черна страница - най-големия досега атентат в Европа, който на 11 март 2004 г. отне живота на над 200 души, включително и българи, на мадридската гара “Аточа”.Това бе зловещото отмъщение за участието на Испания във войната в Ирак. Силното антивоенно движение, надигнало се тогава, е живо и до днес.

Пабло Иглесиас и неговата партия "Подемос" сега станаха инициатори за свикване на Съвет на мира, в който да се включат всички политически партии и обществени организации в страната с идеи за борба с тероризма, които обаче не се концентрират върху военните интервенции. Иглесиас представи конкретен план от 7 точки на своята формация. Предлага се например координиране на европейските разузнавания в антитерористичните им операции, както и проследяване на паричните потоци, които финансират терористичните групировки, включително чрез информация за банкови транзакции. В неделя ще е първата сбирка на този Съвет на мира. А в събота ще има шествие, организирано от широка подписка на интелектуалци срещу войната под мотото "Не от моето име". В подписката са например майката и братът на кинозвездата Хавиер Бардем - Пилар и Карлос Бардем, също много известни актьори. Там е и кметицата на Барселона Ада Колау, избрана с гласове на подкрепящи "Подемос". Там са и още много други ярки фигури от артистичния и интелектуалния живот на Испания. Те настояват, че изборът "сигурност или права" е фалшив и искат друг отговор на тероризма, който ще решава проблема в корена му.

В този дух бе и изказването на Пабло Иглесиас на следващия ден след парижките атентати :

Смятаме, че редицата интервенции не допринесоха за сигурността и свободата нито на европейците, нито на други народи. Сега повече от всякога компромисът, който олицетворява Европа, трябва да носи свобода за всички. Сред нашите ценности в никакъв случай не влиза отмъщението. Според нас военните интервенции през последните 15 години, спонсорирани и подкрепени от правителства на нашата страна, не послужиха за засилване на сигурността ни. Ангажираме се с мира, със свободата, с човешките права.

Целия коментар чуйте в звуковия файл.

БНР подкасти:

Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна

Най-четени