Първият тур, състоял се на 25 октомври, излъчи двамата сътезатели. Единият е Даниел Сиоли, кандидат на управляващата от 2003 г. коалиция Фронт за победата, където доминира лявото крило на перонистката партия. Другият е Маурисио Макри, лансиран от опозиционния десен съюз Cambiemos („Да променяме”). На предишното гласуване Сиоли получи 36,8 процента, а Макри - 34,3 процента. Малката разлика от едва 2,5 процента окрили опозиционния лагер. Там вече виждат Макри като президент. А екипът на „официалния кандидат”, както често наричат Сиоли, се хвърли да мобилизира всички резерви.
Поляризацията е в апогея си. „Ако искате пак фалит на държавата, изберете Макри,” натякват лозунги от отбора на „официалния кандидат”. Сиоли обвинява съперника си, че отново ще обвърже страната с МВФ, ще поведе неолиберална политика, ще ореже социалните придобивки от последните години. Макри отвръща с контраобвинения срещу „киршнеризма”. Така опозицията нарича модела на управление от 2003-а насам - президентстването първо на Нестор Киршнер, а после и на съпругата му Кристина Фернандес де Киршнер.
Точно в навечерието на този решаващ за Аржентина вот в България гостуваха двама от най-добрите съвременни аржентински писатели - Гийермо Мартинес и Карлос Алето.
Гийермо Мартинес е добре познат и на българските читатели. Негови творби са превеждани и у нас, включително нашумелия му бестселър „Убийства в Оксфорд”, за който получава престижната награда „Планета”. Доктор по математика, специализирал в Оксфорд, Мартинес миналата година става и първият носител на новоучредената латиноамерикнаска награда за разказ на името на Габриел Гарсия Маркес.
Носител на ред награди е и писателят, литературан критик, преподавател и главен редактор на литературно списание Карлос Алето.
Попитах двамата какво очакват от изборите в Аржентина тази неделя. Ето отговорът на Гийермо Мартинес:
Иска ми се да се надявам, че няма да спечели онзи, който ще спечели. Но картите вече са раздадени и сме пред завой надясно. Завръщат се идеи и личности, които означаваха най-лошото за Аржентина в близкото минало. Пак ще се търсят споразумения с големите световни финансови централи, ще се искат пари, ще се влиза в дългове. Дано да не съм прав, но всичко сочи, че отново ще управляват най-мощните сектори, онези, които се противопоставят на завоеванията от последните години. Аз съм математик, гледам статистиките, а те вещаят промяна.
Карлос Алето е на друго мнение:
Надявам се гражданството в тези дни да осъзнае риска, че една голяма част от хората може да гласува срещу собствените си интереси. Доста интелектуалци, включително ние с Гийермо, участваме в дискусии по телевизиите и обясняваме какви икономическите мерки ще донесе либерализмът. Да, има умора от правителството и от определени личности в него, които доста навредиха. Но аз все пак съм оптимист. Аржентинският електорат е непредсказуем.
Нямаше как в тези дни на шок и ужас от атентатите в Париж да пропуснем и темата за терора. Гийермо Мартинес има собствена гледна точка:
Тероризмът не се ражда от само себе си. Той е най-неприятното и мрачно последствие от нещо, което се върши от големи военни сили. Нима знаем нещо за имената или броя жертвите на американските бомбардировки по време на Войната в залива? Но там, от другата страна, ги знаят. Имаше ли за тях такова съчувствие, както сега за жертвите от Париж? Стандартът е двоен. Тероризмът не може да се обясни, ако не се говори за петрола. Икономически въпроси са в основата на всички тези трусове. Разбира се, убийствата в Париж са осъдителни, кошмарни, немислими. Но също така е ужасно, когато една свърхсила решава да нахлуе в някоя страна и никой не се трогва от мъртвите, които остават след това. Да, насилието ражда насилие. Така се раждат и тези луди, които се самовзривяват и убиват. Хора, които не виждат перспектива в живота си.
Целият разговор чуйте в звуковия файл.
