Отказът на убежище на жени и деца, които бягат от изнасилвания и изтезания и които преминават през двугодишна щателна проверка, няма да ни направи по-безопасна държава. Във времената, в които се опитваме да създадем международна коалиция не е в наш интерес да отправяме послание за изолация.
По-рано на срещата на Г20 в Турция президентът Барак Обама увери, че сигурността на страната е основна негова задача, но това не трябва да означава игнориране на нуждаещите се:
Ние трябва да сме наясно, че много от тези бежанци самите те са жертви на тероризъм. Те бягат именно от това,. а затварянето на вратите пред тях ще бъде предателство спрямо ценностите ни. Нашите страни могат да приемат бежанци, които отчаяно търсят безопасност и да осигурят нашата собствена сигурност, а ние можем и трябва да направим и двете.
Твърдото отричане на анти-бежанската тенденция се изрази в съобщението, че Обама ще наложи вето на готвените нови мерки. Според Белия Дом съществуващата процедура е достатъчно изчерпателна, като тя се изразява в процес, който може да продължи три години и включва вземане на биометрични данни, медицински прегледи и интервюта от специално обучени офицери.
Критикуваният от администрацията на президент законопроект залага на повече изисквания при приемане на бежанци, сред които проверки на ФБР и одобрения от високопоставени федерални служители.
Извън Капитолия и Белия Дом кандидатите за президент се изказаха по-крайно. Донълд Тръмп се обяви за създаване на база данни с всички мюсулмани и мониторинг на джамиите. Чуха се още призиви за приемане единствено на християнски бежанци, както и бяха направени множество асоциации с Втората световна война и нацисткото разделение на обществото. Хилъри Клинтън не се забави като посочи, че коментарите на Тръмп са "шокиращи“ и тряба да бъдат заклеймени от всички, които смятат да заемат лидерски позиции. Така темата за бежанците и Америка след атаките в Париж попадна в кандидат-президентската кампания.
Доктор Алан Лаудън, декан на Департамента по комуникации към университета "Уейк Форест" и експерт по президентска реторика, поясни, че обикновено междунароната политика минава на заден план за сметка на бизнеса, както и откриване на нови работни места и проблемите на средната класа, макар че тя може да се окаже решаваща.
Цялото интервю, както и подробния анализ на Младен Петков по повод реакциите във Вашингтон след Парижките атентати, чуйте в звуковия файл.
