Либрето: Темистокле Солера и Франческо Мария Пиаве, базирано върху драмата на Захариас Вернер от 1809 година „Атила, крал на хуните”.
Световна премиера: 17 март 1846, Венеция, Театър „Ла Фениче”.
Първо изпълнение в България: 20 юни 1976 г., Бургас.
Действащи лица:
• Атила, вожд на хуните – бас
• Ецио, римски пълководец – баритон
• Одабела, дъщеря на градоначалника на Акуилея – сопран
• Форесто, офицер от Акуилея, неин годеник – тенор
• Улдино, млад бретонец, роб на Атила – тенор
• Леоне, възрастен римлянин – бас
Място и време на действието: Италия, 452 – 453 година.
Пролог
Първа картина
Площад в Акуилея – римски град, разрушен и опожарен от хуните. Бойците на Атила празнуват победата си. В колесница, теглена от роби пристига техният предводител и сяда на трон от щитове и копия. Атила е поразен от красотата и смелостта на пленената римлянка Одабела, която не се страхува пред него да говори за невероятните жени в Италия, винаги готови да се сражават с враговете, а после настоява да й върнат меча. Впечатленият Атила подарява на Одабела собствения си меч, а тя вижда в този жест знак на съдбата: скоро ще дойде и нейният час. Младата жена иска да отмъсти за смъртта на баща си, управителя на Акуилея и за своя годеник Форесто, също загинал в битката с хуните. От Рим пристигат пратеници, предвождани от римския генерал Ецио – стар враг на Атила, когото обаче вождът на хуните дълбоко уважава като достоен противник. Римлянинът предлага мирно споразумение: нека Атила владее целия свят, но Италия да остави на Ецио. Вождът на хуните отхвърля предложението и заплашва, че скоро ще покори горделивия Рим и ще накаже императора.
Втора картина
Пустинен остров на река Алтус. След бурна нощ облаците се разпръскват, мъглата се вдига и изгряващото слънце осветява хоризонта. Няколко отшелници прославят Божията сила, усмирила нощната морска буря. Пристигат бежанци от Акуилея, водени от Форесто – годеника на Одабела. Той не е загинал при обсадата и начело на спасилите се от Атила римляни е готов да се бори за възраждането на родината си и да отмъсти на хуните.
Първо действие
Първа картина
Лагерът на Атила край Рим. Лунна нощ. Разплаканата Одабела вижда в преминаващ облак образите на скъпите й загинали – баща си и годеника си. Изведнъж пред нея изниква Форесто. Девойката радостно се хвърля в прегръдките му, но той я отхвърля. Младият офицер смята, че любимата му е изневерила, щом доброволно е дошла в лагера на враговете. Одабела го умолява да я убие, но да не я проклина. Тя припомня на годеника си историята на еврейката Юдит, спасила Израел от вавилонците като обезглавила техния предводител Олоферн. Одабела се е заклела да отмъсти, а и тиранинът сам й е дал в ръцете меча си. Форесто моли любимата за прошка и двамата, прегърнати, дават обет да умрат за родината.
Втора картина
Шатрата на Атила. Вождът на хуните спи, загърнат в тигрова кожа, но внезапно ужасен скача от ложето си. Пред него изниква гигантска фигура на белокос римлянин, който го спира пред вратите на Рим и го предупреждава: за варвари и езичници няма място във Вечния град, защото тази благословена земя принадлежи на Бога. Атила призовава жреците, вождовете и войската си – той е готов да се срази и с призрака, и с целия свят! На бойните тромпети на хуните отвръщат съвсем различни звуци. Улдино повдига балдахина на шатрата и Атила вижда как от съседните хълмове се спускат римски деца, млади жени и старци, облечени в бяло и с палмови клонки в ръцете. Водени от стареца Леоне, когото Атила е видял в съня си, римските жени и деца са се вдигнали да защитят града си. А от устата на Леоне Атила чува още веднъж съдбовното предупреждение. Изплашен до смърт, вождът на хуните пада в безсъзнание. Хуните са поразени – каква е тази сила, заставила могъщия Атила за първи път за моли за милост?
Второ действие
Първа картина
Лагерът на Ецио край Рим. Пълководецът си припомня славата на своя град, който сега е унизен, управляван от слаб и неспособен император – младия Валентиниан. Група роби на Атила пристигат с покана за голям пир. Сред тях е и Форесто, който предупреждава Ецио, че тази вечер вождът на хуните ще бъде убит, а когато римляните видят сигналния знак - запалени на хълмовете огньове, всички трябва да се вдигнат като един, за да извоюват свободата си. Ецио ликува. Дори и да падне убит в тази битка, цяла Италия ще оплаква него – последния велик римски генерал.
Втора картина
Лагерът на Атила в гората. Всичко е готово за пищното тържество. Хуните славят великия си пълководец. Появява се Атила, съпроводен от жреци и воини и заема почетното място. До него е и Одабела. Под звуците на тромпети пристигат римляните начело с Ецио, а Атила приветства благородния си враг. Преди началото на пира, друидите предупреждават вожда да се пази от римските си гости. Жреците на галите са видели лоши поличби в небето, но Атила не обръща внимание на предсказанията и заповядва на жриците да танцуват и да пеят. В разгара на тържеството Форесто открива Одабела и я пита дали е успяла да сипе отрова в чашата на Атила. Внезапно силен вятър помита огньовете. Всички са ужасени, но не и Атила – природната стихия само го е разгневила и той заповядва да запалят отново факлите и да продължат пира. Разгорещен и жаден, Атила решава да вдигне тост в чест на върховния бог на хуните – Водан, но в последния момент Одабела го спира и му разкрива, че в чашата има отрова. Форесто смело поема вината за покушението и вади меча си. Разбира се, той веднага е арестуван, но Одабела моли Атила да й предаде злосторника. Тя лично ще се разправи с него! Атила е съгласен. Трогнат от постъпката на Одабела, той заявява пред всички, че утре тя ще стане негова законна съпруга. А Рим трябва да се готви за битка – „Бичът божи“ се е събудил отново. В суматохата Одабела помага на Форесто да избяга. Младежът се заклева да отмъсти и на Атила и на невярната си годеница.
Трето действие
Утро в гората, разделяща лагерите на Атила и Ецио. Тук Форесто чака Улдино, който също е готов да отмъщава на вожда на хуните. Младият роб ще даде сигнал на Ецио и римляните да нападнат, когато Атила се усамоти в шатрата с младата си жена. Форесто страда за изгубената любов и проклина Одабела, която прилича на ангел, но в сърцето си таи зло. От лагера на Атила се чува празнична песен – водят Одабела към шатрата на вожда. Тя се опитва да избяга, преследвана от призрака на баща си и внезапно се появява пред Форесто в разкошната си сватбена рокля и с корона на главата. Девойката моли любимия да й прости, но той отказва да й вярва. Тогава Ецио ги призовава да забравят ревността и мъката – дошло е време за борба. Появява се Атила. Той е поразен да види любимата жена сред враговете, с които е бил тъй великодушен. Нея – робинята, той е направил своя съпруга; на Форесто – предателя, е подарил живота; а Ецио – вероломния римлянин, е спасил заради Рим! И всички те са в заговора против него! Но Одабела вижда до съпружеското ложе окървавения призрак на баща си; Форесто не иска живота си без родината и без любимата жена; и дори градът на Ецио да е спасен, Рим е презиран от целия свят, защото е заслужил кървавата сеч на Атила. Чувайки победните викове на приближаващите римски войници, Одабела хвърля короната, застава пред Атила и забива меча си право в гърдите му. Всички ликуват - най-сетне хуните са разгромени. Вечният град е спасен, а покорените от Атила племена и народи са отмъстени.