Когато на 11 септември 2001 г. терористите удариха кулите на Световния търговски център, се наложи да признаем, че САЩ са улучени право в сърцето и светът вече не е същият. Америка жертва част от свободата си, за да си гарантира сигурност и това бе критикувано от либерална Европа. Но само през тази 2015-а терористите два пъти поразяват Европа право в сърцето: през януари, разстрелвайки „Шарли Ебдо“, и през ноември, взривявайки самия начин на живот на Франция.
В Париж след тази кървава баня има много емоция, те са стъписани и може би за първи път се прокрадва нещо като страх, споделя журналистката Румяна Угърчинска, която живее във френската столица. – Те вече решиха да излизат, да говорят за станалото и да покажат своя дух, който демонстрираха по време на шествието след атентата на „Шарли Ебдо“. Ако трябва да си зададем въпроса защо Франция, защо Париж, защо точно това място, може би отговорът е, че това са символите, които целят на бойците от „Ислямска държава“. Тези, които искат и да ни сплашат, и да разпространят своята идеология с оръжие. Кварталът „Париж“ е всичко, което те ненавиждат. Затова целта е начинът на живот, свободата на мислене, спокойствието и този дух, който прави Париж символ на нещо особено.
„Един за всички, всички за един“ – този толкова френски девиз на мускетарите, сега е метафора на изпитанието, което се налага да преминем. Политическият процес за решаването на сирийския конфликт може да започне, заяви Федерика Могерини – върховен представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката за сигурност, след края на Виенските преговори за Сирия.
За съжаление фактът, че трябваше да се случи поредният атентат в Париж, за да може международната дипломация много по-отговорно да търси решения, е неприятен, заяви Любомир Кючуков – директор на Института за икономика и международни отношения. – Срещата във Виена набеляза определени мерки за решаване на Сирийския конфликт. Възможно е да се окаже, че от една страна е твърде късно, а от друга – твърде малко. Изниква въпросът как от тук нататък хората в Сирия ще живеят заедно. Естествено първо трябва да се прекрати войната, но трябва да се мисли и как ще се гради мирът. За разлика от решаването на гражданския конфликт в Сирия, което може да бъде само политическо, то борбата с „Ислямска държава“ няма политическо решение. Там няма поле за преговори, няма и контрагент за преговори. Това е борба с тероризма и тя може да бъде само с военни средства. Решението би било само със синхрон на усилията. Опитите всеки да решава своите национални, идеологически и политически проблеми на терена на такова глобално противопоставяне, ще допринесат за намаляване ефективността на действията срещу глобалния тероризъм. През последните два месеца ситуацията на терен доста се промени и международната общност показа, че е готова сериозно да се заеме с „Ислямска държава“. Затова беше очаквано, че ИДИЛ ще се опита да пренесе конфронтацията в Европа, да демотивира държавите, които се борят срещу нея и да всее противоречия между тях. Този маниер на действие изглежда доста логичен.
Християнството и ислямът съжителстват от векове. Миграция също винаги е имало. Какво се случи, което така рязко промени картината?
Аз мисля, че европейците са виновни, защото проспаха много процеси в Европа и Близкия Изток, е становището на д-р Мохамед Халаф – български журналист от арабски произход. – В продължение на 60 години те подкрепяха диктаторските режими, които отслабиха обществата там. Европа проспа и процесите сред емигрантите, които живеят на нейна територия, които са 40-50 милиона. Интеграцията се провали, образователните системи се провалиха. Виждаме, че второ или трето поколение французи, или белгийци се присъединяват към „Ислямска държава“. Някои се връщат обучени, за да правят атентати срещу хората, които са ги приели. Европейците са виновни, че позволяват в джамиите да има агресивна реч и разпространяване на радикалния ислям. Защо се позволява насаждане на омраза към християните, към евреите. Нито един народ не се отказва от свободите си. Но демокрацията не се налага с война, хората трябва да бъдат оставени сами да си намерят начина и да го прилагат. Трябва хората да свикнат с правилата на демокрацията.“
Премиерът Бойко Борисов заяви, че това е 11-и септември, само че за Европа.
Много бързо трябва да си преосмислим политиките и взаимодействията не само между службите, а и политиките по интеграция и работа с тези рискови групи, защото с тези „гета на толерантност“ – ще видите какъв ще е профилът на терористите.
Дали ще успеем да застанем така обединени във войната на цивилизациите на страната на свободата, демокрацията, толерантността, или ще се спасяваме поединично с успокоението, че сме толкова малки и безгласни, че не можем да привлечем фатално вниманието на света. Щеше да е лесно да надмогнем страха от това, че всички ние, навсякъде можем да се окажем мишени на терористите. Щеше да е полезно да знаем кой е врагът и какво храни омразата му. За беда тук лесни отговори няма, както няма и само добри или само лоши герои.
