В гръцката столица Атина официално беше открита 11-та световна среща на българските медии. В знак на уважение към форума гръцките студенти вдигнаха за час блокадата на Атинския университет, за да може срещата, която събра журналисти от 35 медии в 20 страни по света, да бъде официално открита в Аулата на иначе затворения от протестиращите университет.
Над 150 български медии в чужбина успяват да оцелеят с оскъдно финансиране в динамично променящия се медиен пазар. Най-често те се занимават с проблемите на българската диаспора.Според официалната статистика, в момента извън България живеят 3 милиона души. Реалният брой вероятно е много по голям щом всяка година между 13 и 24 000 българи напускат родината. Половината от имигриращите са на възраст до 29 години. Българите, които работят в чужбина са повече от българите, които работят в България, а парите, които вкарват в страната ни са с половин милиард повече от преките чуждестранни инвестиции. Държавата осъзнава ангажимента си за финансово подпомагане на българските медии по света, но ресурсите и през тази година няма да го позволят, обясни Поли Карастоянова, председател на комисията по културата и медиите в Народното събрание.
Държавата е длъжник на този етап, но нека да бъдем честни и да кажем, че недофинансирани са повечето серии на нашата дейност, които не изглеждат животоспасяващи. Недофинансирани са и обществените медии, но си даваме сметка, че ограниченият ресурс просто означава възможното, а не желаното. Не намираме, че това е правилният израз на политиката, просто вероятно е единственият възможен към този момент израз на политиката.
Пред участниците в 11-тата световна среща на българските медии Карастоянова заяви, че България се интересува от мнението на сънародниците ни в чужбина за това, което се случва в страната, и обеща стратегия, според която пък техният живот да бъде тема в националните медии.
