Мавърският танц или така наречената Марешка се появява през 13 век. Два века по-късно вече е разпространен из цяла Западна Европа.
Легендата свързва танца с испанския град Гери де ла Сал. Когато арабите навлизат в града, техният водач, омаян от историите за красотата на дъщерята на кмета, решава да я отвлече. Жителите на града са готови да влязат в бой с маврите, за да защитят хубавото момиче. Тя, обаче, им предлага, да си послужат с хитрост: да я оставят да танцува на площада, с уговорката, че щом тропне с тока на обувката си, те ще наизскачат с викове и сопи от всички страни.
Когато маврите влезли в града, хитрата девойка хванала ръката на захласнатия водач на маврите и го повлякла в танца си. Скоро готовата за бой арабска войска се отпуснала и войниците весело започнали да отмерват такта с длани. Тогава девойката тропнала, жителите на града изскочили със страшни викове и маврите избягали. Така битката не се състояла, никой не пострадал, а красивата девойка останала в родния си град.
В най-старинния си вид танцът на маврите се е запазил на хърватския остров Корчула – само там се използват истински метални саби. Постепенно към танца се добавят и стихотворни обяснения, а през 20 век барабанът, който единствен акомпанирал на танцьорите, е заменен от цял оркестър.
Още за остров Корчула, за фестивала Цечу в кралство Бутан и за японската флейта шакухачи можете да научите от поредния епизод на „История на изкуството за деца“ в събота сутрин.
7 ноември
