Жан Пол Сартр е роден през 1905 и умира през 1980 година. Наричан е „папата на екзистенциализма” и е удостоен през 1965 г. с Нобелова награда, която отказва.
Екзистенциализмът (от немски Existenz - съществувание, живот) може да се определи в най-общ и популярен смисъл като философия на съществуването.
Фундаментална идея за екзистенциализма е мисълта на Сартр от книгата му „Екзистенциализмът е хуманизъм”, че при човека „съществуването предшества същността”. Човек се ражда, тоест започва съществуването си без да притежава същност. Същността на човека се формира като сбор от неговите избори. „Човек е осъден да избира”. Във всеки един момент човек е изправен пред правото и отговорността си да избира как да постъпи във всяка една житейска ситуация. Всеки негов избор формира неговата същност. По този начин човек е напълно свободен да бъде това, което е избрал. Така стигаме до разбирането на екзистенциализма за свободата.
Свободният човек носи отговорност за всичко, извършено от него, а не се оправдава с „обстоятелствата”. Чувството за отговорност за всичко, което се извършва около него, това е чувството на свободния човек
В пиесата „При закрити врата” човешката участ е обобщена със знаменитата фраза: „Адът - това са другите”.
Неговите герои се срещат случайно в един хотел и трябва да прекарат известно време заедно. Имат достатъчно време да се опознаят. Имат достатъчно време да проумеят, че по силата на обстоятелствата и заради грешките, които са направили, те вече са мъртви, а присъдата им след смъртта е да бъдат неразделни, и да горят в погледа на другите. До края на вечността.
Адът – това са другите.
Режисьор на радиопостановката е Минчо Събев, участват актьорите Илия Добрев, Меглева Караламбова, Жоржета Чакърова и Вълчо Камарашев.
