3
За първата българска историческа опера „Борислав“
На 1 септември 1909 година в Народния театър в София с голям успех се представя драмата на Иван Вазов „Борислав“. На 4 март 1911 г. на сцената на Оперната дружба е премиерата на първата опера на Георги Атанасов, към чието име скоро – и неизменно – ще се прибави и титлата Маестро, присъдена му от авторитетният Музикален лицей „Росини“ в Пезаро. Интересно е, че още през 1907 година, когато е голямата битка за създаване на оперен театър в София, Иван Вазов отказва да подкрепи идеята на първостроителите на българската опера, с мотива, че още е рано и няма условия за „виреенето на българска опера“. Нещо повече, народният поет счита че „грижите ни трябва главно да бъдат насочвани към закрепяването на зараждащия се наш драматичен театър.“ А първата българска историческа опера е вдъхновена от неговата пиеса. Известно е, че Маестро Атанасов специално се среща с Иван Вазов и го моли да преработи драмата в либрето, но получава отказ. Причините? Може да се предполага, че на Вазов е било неприятно да помага за създаване на опера, може пък непознатият музикант да не му е вдъхнал доверие, може да не е желаел толкова нашумялата му драма да се превърне в музикална творба. Странното е и това, че операта „Борислав“ се играе само три пъти, въпреки че салонът е бил пълен и публиката е проявила голям интерес. Драгомир Казаков, големият радетел за създаването на български оперен театър съобщава за това и обяснява, че имало „разни недоразумения“ в състава. Но ето, 104 години след раждането си „Борислав“ на Маестро Атанасов оживява и то на Царевец, там където основно се развива действието. Сложните и трагични взаимоотношения на Иван Асен II и Борислав – буйния смел воевода, предводител на българската войска, пресъздадени с искрените мелодии на композитора, ще прозвучат в залата. Макар първа работа на Маестрото в жанра, „Борислав“ вече показва овладяването на италианския оперен стил, изучаван под ръководството на големия майстор Пиетро Маскани. Дори в някои отзиви за „Борислав“ четем, че музиката му е компилации от Верди и Маскани, което дълбоко засегнало Маестрото. Впрочем, несъстоятелни упреци и обиди ще съпътстват целия му творчески път. Сега той организирал публично обсъждане на творбата си като събрал всички видни музиканти и им изсвирил операта си от край до край. Така опровергал зловредните изказвания. Естествено, всички констатират че творбата си е негова, авторска, макар да има силно влияние на италианската музика. Същественото е, че вече се откроява стремежът на Маестро Атанасов да сплете елементи от фолклора, че търси онзи труден път за сближаване на европейската традиция с характерността на нашата народна музика. Несъмнено „Борислав“ е първата мащабна българска опера, създадена с размаха на голям талант и професионалист.
Постановката на „Борислав“ е дело на Драгомир Казаков, дирижира авторът, а ролите се изпълняват от талантливите певци на Дружбата: Желю Минчев – Борислав, Златка Куртева – Тамара, Иван Вульпе – Иван Асен II, Димитър П. Иванов – Гавраил, Стефан Македонски – Кир Тодор, Анна Тодорова – Циганката и други. Както е видно – едни от големите имена на българската опера. Интересен е фактът, че цар Фердинанд е присъствал на премиерата и поздравявайки Маестрото му прави и бележка, че е проявил „своеволие“ като главната роля вместо на тенор, както е италианската традиция, е поверена на баритон.
Има сведения, че и Иван Вазов е посетил премиерата и е дал добра оценка на творбата.
Либретистът Никола Петков, с когото композиторът вече се познава, не е успял да достигне майсторството на стиха на Вазов, отстранил е ред интересни моменти от драмата придаващи дълбочина и психологизъм на образите, но пък отделя по-голямо място на народните (хоровите) сцени, може би и под давление на композитора. Въпреки тези и други недостатъци на текста, Георги Атанасов написва емоционална музика, с удобни за певците партии и хубави арии. И макар да е първата работа на Маестро Атанасов в жанра, „Борислав“ несъмнено е силна заявка за бъдещото творческо развитие. Няколко години по-късно ще създаде шедьовъра си „Гергана“.
Съдържание на операта „Борислав“
Събитията в драмата и операта се развиват около 1237 година.
Борислав, предводителят на войските на цар Иван Асен II, се завръща в Търново след поредната си славна битка. Народът го посреща възторжено и слави победата му. С особен трепет го очаква Тамара, дъщерята на царя. Борислав е решен да поиска ръката й. Двамата влюбени обаче са поразени от решението на баща й да я омъжи – по политически мотиви – за неаполитанския крал Фердинанд. Нито молбите, нито гневът на Борислав не склоняват Иван Асен II да промени решението си. Царят дори нарежда на Борислав да отведе Тамара при жениха и да го представлява на сватбата, което е знак за огромно доверие. Борислав се съпротивлява, буйства, заплашва царя и отказва да изпълни нареждането, заради което в хвърлен в тъмница.
Междувременно се разбира, че в Борислав е силно влюбена Ирина – дъщерята на пленения в битката при Клокотница епирски император Кир Тодор (Тодор Комнин). Заради разкаянието си той е помилван и приет във двореца, където организира заговор срещу цар Иван Асен II и мечтае да се възкачи на престола. Борислав успява да избяга от затвора и изпълнен с желание за отмъщение се съюзява с гърците. Тамара, съсипана, иска да постъпи в манастир. Борислав събира войска и се връща с намерение да убие царя и да отвлече Тамара. Случайно разбира че Кир Тодор и болярина Гавраил готвят убийството на царя и възкачване на българския престол на Кир Тодор. С дружината си Борислав помита съзаклятниците, спасявайки царя, честта и отечеството си.
Снимки: Светослав Николов
