Това каза за “Хоризонт” в предаването “Нещо повече“ конституционалистът проф. Емилия Друмева във връзка със започналите консултации в Народното събрание за промени на Конституцията в частта ѝ за депутатския имунитет. Тези действия са следствие от хулиганските прояви на лидера на "Атака“ Волен Сидеров от нощта на 25-и срещу 26-и ноември:
Нашата нормативна уредба е традиционна и следва един утвърден европейски модел на засилена защита на парламента и парламентаризма. В наши дни съдържанието на тази засилена защита варира. Тя може да бъде по-сгъстена или не. Това, което действа по българската правна уредба, е имунитет не само за народни представители, но и магистрати и конституционни съдии. С най-силен имунитет разполага президентът и вицепрезидентът, заяви проф. Друмева.
Тя беше категорична, че не става дума за снемане на имунитета по отношение на законодателни дейности:
Депутатите имат наказателна неотговорност за дейности, чрез които изпълняват мандата си. За тази отговорност не става и дума. Другата съставка на имунитета е защитата срещу задържане и започване на наказателно преследване, ако има данни, че този депутат е извършил престъпно деяние. Става дума за тази втора съставка, която може да бъде свалена и отнета на конкретен народен представител.
Това става след като главният прокурор внася мотивирано искане в Народното събрание. С решение на парламента се снема процесуалният имунитет на депутата и от влизането на решението в сила той може да бъде задържан и може да започне наказателно преследване. Това може да стане с явно гласуване и обикновено мнозинство. Със снет имунитет депутатите остават действащи народни представители.
Проф. Друмева обясни, че най-натоварените комисии са общинските избирателни комисии и те определят резултата от избора на местния вот.
Интервюто чуйте в звуковия файл.