Чуйте жуженето на стършелите Вичо Балабанов и Сергей Трайков
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Привет, уважаеми слушатели, предлагаме ви една продукция на редакция „Хумор и сатира” и на вестник „Стършел”. За никого вече не са изненада вести като: край Ямбол са хванати 17 нелегални бежанци; около Царево – 54; до село Бръшлян – 9; край Малко Търново – 16; до село Лозен – 120; около Мало Бучино – 39. Да изброяваме повече няма смисъл. Бежанците са плъзнали навсякъде. Най-показателното за това е, че те станаха част от столичното ежедневие. От самия център на София. Всеки ден чуваме: - я за арестувани 30 души на улица „Солунска”; - я за задържането на 20 мигранти на площад „Македония”; - я за блокада на „Женския пазар”, довела до ареста на още 50 от тях. Тази притеснителна ситуация и очавиден хаос раждат въпросът: знае ли някой колко са бежанците, преминали през родните граници? Официално в деветте бежански центъра са настанени около 2 хиляди души. Това успокояващо число обаче е далеч от истинското положение. По данни на държавната агенция за бежанците, само за периода от 1 януари – 31 август, подадените молби за получаване на хуманитарен статут са повече от 10 хиляди. Но и това не е пълната картина. Според МВР от началото на годината у нас са задържани 22 хиляди нелегални емигранти. Къде са тогава онези 20 хиляди, които не са в бежанските центрове? Никой на се нагърбва с отговор. И какво правят те у нас, освен че се бият пред Халите, мотаят се из пазара и се омешват с проститутките на „Лъвов мост”? Никой не знае. И най-важното: какво прави държавата, за да контролира това нашестствие на огромна мигрантска вълна? Преди дни заместник-министърът на МВР Филип Гунев отново напомни, че България не е транзитен коридор. Бежанците и каналджиите обаче са на съвсем друго мнение и спокойно минават където, когато и както си искат. Защото, след като бе построена оградата на южната граница, държавата ни все повече прилича на разграден двор.
Всички знаят, че горите поголовно се изсичат. И какво от това? Нищо. Няма и няма кой да спре бракониерската армия. Ето само един пример. Служителите от лесничейството в Самоков – Георги Спасов и Тодор Тодоров, засичат в гората 25-годишният Сашо Иванов и 27-годишният Ангел Пенов – отдавнашни познайници на местната полиция и на горските надзиратели като системни бракониери. Двамата вече почти били напълнили един камион с 3 кубика дърва за огрев. Горските се опитали да ги спрат, но ромите ги пребили от бой. Тогава лесничеите се обадили в полицията, откъдето изпратили на помощ мобилно звено. Когато полицаите пристигнали, горските конфискували камиона с незаконната дървесина и го подкарали към Самоков. На околовръстното шосе обаче група роми препречила пътя им с джипове и леки коли. Те нападнали полицаите и горските, изхвърлили ги от конфискувания камион и изчезнали заедно с него в циганската махала. Където се пръснали и укрили от закона. Впрочем, законът не си дава много зор да ги наказва. Защото насилието над горските надзиратели е ежедневие, но все остава безнаказано. От началото на годината на територията на Горско стопанство – Самоков са задържани 41 кубика незаконно изсечена дървесина, 4 триона, 5 камиона и 2 каруци. А за нарушения срещу Закона за горите са съставени 198 акта. Бройката на осъдените бракониери обаче е – нула. Кой знае защо, горските рецидивисти остават извън обсега на строгото и справедливо родно правораздаване. Те вероятно ще влязат в затвора едва тогава, когато стане приказно чудо и поне един от тях се излъже да плати поне един акт. Чудеса обаче стават само в приказките. В българската гора крадат. И бият.
Защо изхвърляме храните с изтичаща годност на боклука, вместо да ги сложим на масата? В други страни под патронажа на Църквата или общинските съвети действат безплатни кухни, които раздават целогодишно на бедните храна по три пъти на ден. А какво става у нас? По данни на Българската хранителна банка, всеки месец в екарисажите се изгарят около 55 800 тона хранителни продукти. Или годишно се изхвърлят около 670 хиляди тона храна. Това се равнява на близо 2 милиарда и 200 милиона порции, ако се приеме, че всяка е по 300 грама. В същото време по данни на Евростат, България е третата по бедност страна в Европейския съюз. А 53 процента от българите не се хранят пълноценно. Това означава, че около 4 милиона души не могат да си купуват достатъчно често месо, риба и плодове. А всяко трето дете няма възможност да яде поне веднъж дневно пресни плодове, зеленчуци, месо, пиле и риба, понеже родителите му нямат финанси да ги купят. В нормалните държави е прието да се даряват хранителните стоки, чийто срок на годност изтича след 4-5 дни. У нас по принцип също. Обаче родните производители и търговци предпочитат да изхвърлят годното за хапване, вместо да го даряват. Защо? Защото така им излиза по-евтино. Таксите за екарисажа стигат до 5 процента, докато при дарение на държавата трябва да се платят цели 20 процента. За ДДС. Ако превърнем процентите в левове, ще видим, че става дума за милиони. Шефът на Асоциацията на месопреработвателите Кирил Вътев съобщи, че при дарени 400 хиляди тона годишно меса и колбаси, производителите и търговците трябва да платят 320 милиона ДДС. Докато за същото количество продукти, разходите за екарисаж са само 120 милиона. Дори и Колчо Слепеца от „Под игото” ще види, че този икономическо-финансов механизъм, измъдрен от родните политици, е сбъркан отвсякъде. От него губят всички: - фирмите, които плащат за унищожаването на храната; - държавата, която не е получила дори минимален данък за нейното дарение; - и най-вече нуждаещите се, които остават гладни. А това законово безумие може да бъде нормализирано много лесно: като се въведат данъчни облекчения при дарението на храни. Това обаче може да стане, вероятно чак когато родните политици видят, че и техните хладилници са празни. Но има много да чакаме, докато дойде това време. Защото в България гладен политик се среща толкова рядко, колкото и честен.