Интервю на Людмила Железова със Марияна Кукушева и професор Стефка Петрова
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Няма как храната да е вредна, при положение, че няма такава дефиниция, а има Европейско законодателство и регламенти – куп на брой, които ние всички спазваме.
Това каза за “Хоризонт“ в предаването “12+3“ Марияна Кукушева, председател на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите по повод новия данък върху вредните храни, който се очаква да бъде предложен в проектозакон тази седмица.
Реакцията на бизнеса е абсолютно негативна, не само нашата, защото в последните дни стана ясно, че в една от категориите са включени хлебни и сладкарски изделия, подчерта Кукушева и допълни, че страната ни има свои традиционна кухня при изработката на закуски и сладкарски изделия:
Благодарение на тази кулинарна култура и кулинарни навици българският народ е оцелял повече от 13 века и няма как да приемем, че тази култура е вредна.
Относно съдържанието на сол в хляба, председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите поясни, че количеството е било редуцирано от хлебопекарите под 3,2 % и допълни по повод качеството:
Ние сме го гарантирали през своя браншови стандарт, който присъства във всеки български магазин. Хлябът по стандарт в България е най- проследимата храна в производството не само в последната фаза, а от нивата до трапезата, като в момента предстои да бъде утвърден стандартът на пълнозърнестия хляб.
Според Кукушева по-голям проблем са храните, които се предлагат в държавните и общински детски заведения:
Липса на изискване доставчикът да е регистриран по Закона за храните или ако е чисто търговско дружество, да се посочи кой е производителят на хляб, закуска, колбас и т.н.
В Закона за храните се предвиждат много клаузи за неизрядните производители, но няма нищо свързано със сивата икономика, защото тя не е обект на цялото законодателство, подчерта Марияна Кукушева.
Министерството на здравеопазването поиска от НЦОЗА официално становище по отношение на проектозакона и ние го представихме, поясни в интервю за “Хоризонт“ в предаването “12+3“ професор Стефка Петрова, диетолог от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) :
Ние подкрепяме този закон, но има определени условия и изисквания, които ние считаме, че трябва Министерството да съобрази.
Професор Петрова подчерта, че в проекта на закона не са включени хляба и хлебните продукти и допълни, че:
Проектът включва само храни, които не са основни храни – храни, без които децата и цялото население могат да бъдат и ако не ги консумират или намалят консумацията, това само ще допринесе за един по-здравословен модел на хранене.
Съдържанието на сол в хлебните продукти не е малко, обясни още диетологът:
Имаме една горна граница в стандартите – тя е добре в бъдеще да бъде наложена по отношение на всички други хлябове, които не са по стандарт, но това са други мерки.
По отношение на солта се включват чипсовете и другите снаксове – храни, които се консумират от известна част от децата в значителни количества и значителна честота.
Други хранителни вещества, които според професор Стефка Петрова са предвидени за санкциониране от проектозакона, са растителните частично хидрогенирани мазнини и безалкохолните напитки, както и плодовите сокове и нектари със синтетичните подсладители, оцветените води и енергийни напитки и др.
Министерството на здравеопазването поиска от НЦОЗА официално становище по отношение на проектозакона и ние го представихме, поясни в интервю за “Хоризонт“ в предаването “12+3“ професор Стефка Петрова, диетолог от Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА) :
