Преди три години група български пещерни спасители провеждат курс за обучение на техни колеги в Тунис. В него участват тунизийци, мароканци, алжирци и иранци. Година по-късно е организиран друг такъв курс – този път в Иран, на който са обучени 23 ирански пещерняци. Това е и началото на българо-иранското сътрудничество, което даде първите си резултати. Иран е изключително желана дестинация за всеки спелеолог заради многото неизследвани пещери и първата българска експедиция там е вече факт. В нея участваха шестима българи, един поляк и един румънец. Те посетиха източната част на страната – 2 провинции на границите с Афганистан и Туркменистан. Там изследваха по-целенасочено и комплексно 2 пещери – едната в района на втория по големина град Машхад, а другата – около 400 километра южно от него. Ето какво ни разказа Алексей Жалов, ръководител на експедицията:
Желанието на иранските колеги беше да направим 2 знакови за този район проучвания, които те по някаква причина не са успели да осъществят самостоятелно. Пещерите, заради които ни поканиха, бяха подбрани така, че да дадат възможност на смесения екип да постигне нещо значимо от изследователска гледна точка. Първата пещера се казва Карказ и е сложна за проучване. Целта беше след нашето изследване тя да бъде обявена за най-дългата пещера в тази част на Иран. Там работихме един ден, разделени на 3 групи, картографирахме общо 800 метра, 150 от които абсолютно девствени, неизследвани и изключително красиви галерии. Така изпълнихме поставената ни от домакините задача.
Второто предизвикателство за групата – Гарбатон (Драконовата пещера), се намира в планински масив на 2400 метра надморска височина. Тя е вертикална и със своите 272 метра след направените проучвания е обявена за най-дълбоката в Източен Иран.
Може да се каже, че втората част от програмата беше по-скоро туристическа. Посетихме още 2 пещери, една от които образувана в каменна сол. За българските пещерняци това беше първото влизане в подобен обект, тъй като в България няма образувани такива. Имахме и много социални контакти, бяхме приети в различни институции. Пещерната програма от изследователска план не беше толкова богата, но новите контакти, които създадохме и тези, които затвърдихме ще ни бъдат от голяма полза в бъдеще. Имаме готовност да сключим договор за сътрудничество с иранските колеги и вече кроим планове за нови изяви още догодина. Поканиха ни да посетим обекти в най-интересния район на страната, които могат да дадат резултати от световна величина – обясни Алексей Жалов и продължи:
В нашата група имаше и зоолог – Хелиана Дундарова от БАН от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания, която е докторант и подготвя дисертация, свързана с прилепите. Тя проучи видовото разнообразие в 3 от посетените пещери. В 2 от тях взе ДНК проби, които дават възможност за точно и детайлно определяне на видовете. Към тази наша научна програма проявиха голям интерес представители на тяхното министерство на околната среда. Оказа се, че в Иран липсват такива специалисти. Нашата колежка получи покана да продължи работата си в изключително модерна лаборатория за ДНК анализи.
13-дневното пребиваване на българските спелеолози в Иран приключи преди броени дни, а ентусиазмът и очакванията им за следващи открития там са още по-големи, отколкото при заминаването. Защото подземните тайни на тази страна са много и чакат да бъдат открити.
Снимки: личен архив
