Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
„Живеем във време на тела, които все повече „се заиграват” със себе си на границата между живота и смъртта, удоволствието и риска, катастрофите и чудесата” - това е написал преди около десет години американският писател-фантаст Боб Майер. Там е работата, че не става дума просто и само за игра, нито за развихрена фантазия. Трансплантацията, донорството, клетките „на склад” и бебета в епруветки, асистираната репродукция и асистираната смърт наред с промяната на пола и еднополовото родителство вече са реалност. Както и патентите на геннномодифицирани растения и животни - повод да се запитаме дали и патентоването на човешкия геном не е въпрос единствено на време. Или, да речем, превръщането ни в един не толкова далечен миг в киборги – достатъчно е да си спомним, че в наши дни непрекъснато се увеличава броят на хората с подкожни импланти, заместващи обикновения ключ за врата или да речем разплащателната карта, а чипове за предотвратяване на бременност, безжични датчици за доставка на лекарства и хормони директно в клетките ни и дори мозъчни импланти за възвръщане на забравени спомени, вече се тестват в научните лаборатории. Този свят, обсебван от тялото в името на култа към здравето, младостта и информацията налага съществено преосмисляне и на биоетиката в контекста на досегашното законодателство. Какво се случва в този смисъл и какво предстои в областта на биоправото - разберете от юриста Стоян Ставру. • 360 градуса: д-р Людмил Пеев - необходимо ли въвеждането на юридически ограничения при опитите за заличаване на расови признаци, на пръстови отпечатъци и други подобни телесни трансформации с помощта на пластичната хирургия?
