Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Всеки спектакъл оставя след себе си диря... Оставя спомени, история... И много мечти. Такива са спектаклите на Националния музикален театър - с много песни и музика, усмивки и романтични трепети. За публиката на този театър това е традиция още от първите години на неговото създаване. И по-късно, когато той се наричаше Държавен музикален театър „Стефан Македонски”. След м. август 2010 г. се създава нова структура – „Държавен музикален и балетен център - София”, която включва Националния музикален театър и балет „Арабеск”. Без значение на коя сцена се вдига завесата за оперетните постановки, ценителите на това изкуство остават верни на своя театър. Когато влизам в огромния гардероб на театъра и се промъквам между костюмите, за да търся подходяща дреха за някоя от ролите, имам чувството, че съм заобиколена от нечии души... Усещам присъствието на духовете на всички онези хора, които са носили тези костюми. На художниците, които са ги създавали. На зрителите, които са се вълнували в салона… На всички, които са обичали оперетата, мюзикъла и са дали много на Музикалния театър. Това споделя Марияна Арсенова, директор на „Държавен музикален и балетен център - София”, с която разговаряме за фантома на „оживелия” театрален костюм и за един бъдещ музей на оперетата.