Премиера на радиопостановката: неделя, 18 октомври, 16 часа
Драматизация, режисура и изпълнение: Веселин Мезеклиев, композитор: Георги Попов
Създаването на спектакъл по „Холостомер”, използването на текста, изразен чрез сръчни актьорски превъплъщения на герои - животни и герои - хора има за цел да постигне максимално доближаване до дълбокото внушение на автора. Спектакълът дава възможност на младата аудитория да се запознае с един от високите образци на световната литературна класика и да открие съвременното му звучене. Изразните му средства са поместени в онази равнина, в която изпъкват ясно бруталните отношения между живи същества, описани в старата повест, чувства съпреживявани и днес с примес от горчиви предчувствия за бъдещето.
Каквото е, това е. Което сме правили преди, правим и сега. Ние по някакъв начин трябва да глътнем горчивия хап и да се оправим. Едно поколение вече се жертва, поколението на моите родители се жертва, на път сме да се пожертваме и ние. Това е съдбата, житейската съдба, да се наведеш, някой да стъпи на гърба ти, за да излезе нагоре. Същото е и за театъра - все пак най-важното е в театъра да има будителство. Нещо нанякъде да те води.
Веселин Мезеклиев
Всички мисли, които имат огромни последствия, са прости.
Всяка мисъл, изразена с думи, е сила, действието на която е безпределно.
Хубавото на кратките мисли е, че карат сериозния читател сам да мисли.
Една от най-вредните и най-опасни мисли е „Всички правят така”.
Истинската мъдрост не е многословна.
Ако някой се съмнява в неразделността на мъдростта и самоотречението, нека погледне как на другия край винаги се съчетават глупостта и егоизмът.
Най-великите истини са най-прости.
За да повярваш в доброто, трябва да започнеш да го правиш.
Ако доброто има причина, то вече не е добро; ако има последица - някаква награда - пак не е добро. Значи: доброто е извън веригата от причини и следствия.
Колкото повече човек дава на хората и по-малко иска за себе си, толкова е по-добър; колкото по-малко дава на другите и иска за себе си повече, толкова е по-лош.
Всеки иска да промени човечеството, но никой не се замисля как да промени себе си.
Важно е било и ще бъде винаги само онова, което е необходимо за благото не на един човек, а на всички хора.
Колкото страшно и трудно да е положението на човека, който живее християнски живот сред живот, почиващ на насилие, той няма друг изход освен борба и саможертва - саможертва докрай.
Не се съпротивлявайте на злото, но и сами не участвайте в злото ... и никой на този свят не ще успее да ви превърне в роби.
Да се бориш срещу насилието с насилие значи да поставиш ново насилие на мястото на старото...
Властта като насилие се поражда тогава, когато признаваме за по-висше нещо, което не е висше според изискванията на сърцето и разума.
За да живееш честно, трябва да се разкъсваш, да грешиш, да започваш и да захвърляш... и вечно да се бориш и да отричаш. А спокойствието - това е душевна подлост.
Безумците винаги постигат своите цели по-добре от останалите, защото те нямат никакви нравствени прегради, нито срам, нито справедливост, нито даже страх.
Егоизмът е лудост. Лудостта е егоизъм.
Светът се движи напред благодарение на тези, които страдат.
На човека е даден разум, за да се избави от онова, което го безпокои.
Едно от най-обичаните и разпространени суеверия е това, че всеки човек има свои определени качества, че е добър, зъл, умен, глупав, енергичен, апатичен и т.н. Хората обаче не са точно такива. Ние можем да кажем за един човек, че той по-често бива добър, отколкото зъл, по-често умен, отколкото глупав, по-често енергичен, отколкото апатичен, и обратно, но няма да бъде справедливо, ако кажем за един, че е добър или умен, а за друг, че е зъл или глупав. А ние винаги тъй разделяме хората. И това не е право.
Има два начина на познание. Да се опознава външния свят с петте сетива е най-грубият, неизбежен начин. Но прониквайки в живота на друго същество – човек, звяр, растение, даже камък – го опознаваш отвътре, съединявайки, възстановявайки нарушеното между нас единство. Това е поетически дар. Това е любов.
Все чаках нещо да се случи през периода, когато съм на 63 години… Нищо не се случи. Сякаш не зная, че всичко, което може да дойде отвън, е нищо в сравнение с онова, което може да се случи вътре в човека.
Ако някой истински и сериозно иска да направи живота си по-добър, първото нещо, от което той би се отказал, ще бъде употребата на плътта на животните за храна, понеже това е неморално и включва извършването на действие - убийство, което е несъвместимо с моралното чувство.
Човек ще се избави от пиянството не тогава, когато е лишен от възможността да пие, а когато пред него има вино и той не го докосва.
Който вижда смисъла на живота в усъвършенстването, не може да вярва в смъртта - в това, че усъвършенстването се прекратява.
Това което се стреми към съвършенството, само променя формата си.
Старостта е най-неочакваното нещо в живота.
Децата не можеш да уплашиш със суровост. Те не понасят само лъжата.
Главното изискване за всяко изкуство е чувството за мярка.
Както златото се получава чрез промиване, така е и с хубавите и хубаво изразените мисли. Повече мислете и по-малко пишете, а от това, което пишете, повечко изхвърляйте.
Постоянство и решителност са двете качества, които осигуряват успеха във всяка работа.
Знанията са оръжие, а не цел.
Въпросът не е да знаеш, а да знаеш само необходимото.
Лев Толстой