Да, това е мъжки свят, който обаче наистина би бил нищо без една жена или момиче. В случая имам предвид онзи свят, който навлиза в своя ХХ век не по календар, през 1900-а, а 14 години по-късно, с началото на Първата световна.
Гранд Фънк Рейлроуд, Това е мъжки свят
През Първата световна в Европа настъпват съществени промени и една от най-важните е свързана с положението на жените. Това е значим момент. По време на самата война много жени са на фронта като санитарки или в тила работят за военната промишленост. Освен това огромен брой жени остават вдовици и в следвоенните години трябва сами да се оправят с управление на имоти, с развитие на бизнес, с неща, до които по-рано не са допускани.
Така жените придобиват ново самочувствие, стават самостоятелни. Те не могат вече да носят онези – да, доста красиви, но прекалено тежки, натруфени, стягащи и изобщо, потискащи одежди, не могат да продължат да живеят с модата отпреди войната, сякаш нищо не се е случило. Те искат да им е леко, да се движат свободно, искат да са достатъчно красиви, представителни и елегантни, без обаче да хабят много време за това. И точно Коко Шанел им дава новата визия, подсилва новото им усещане за свобода и независимост, облича новото им самочувствие.
Първата стъпка е проста – самата тя често носи далеч по-удобните мъжки дрехи, това постепенно се превръща в мода и Шанел започва да облича жените донякъде като мъже. Добре, де, не съм сведущ по езика на модата, затова се изразявам така грубо. Всъщност трябва да се каже, че тя внася в женската мода редица мъжки елементи – панталони, блейзери, вратовръзки, къси прически. В самото начало на 20-те пък, Коко Шанел измисля и въвежда на въоръжение едно от най-прекрасните си творения, здраво закотвени в женския гардероб и досега.
Говоря, разбира се, за знаменитата LBD, little black dress, известната „малка черна рокличка”. Първоначално тя всъщност не е чак толкова малка, колкото някои може би си представят – оригиналното творение на Шанел е дълго до под коленете. Но е така не защото тя самата страда от желание да прояви обществено лицемерие, като скрие краката на жените, а защото цял живот не може да понася женските колене и - колкото и разумни аргументи да има за противното – намира ги за най-грозната част от женското тяло.
Коко преди Шанел, Саундтрак,
Малката черна рокличка през 1920 изглежда доста еретично не само в света на модата, но и в представите на света изобщо. Някои смятат, че Коко Шанел я измисля за себе си, като един вид траурно облекло след смъртта на любимия си Артър Капел. По онова време обществото не гледа с добро око на възможността да се носи траур за човек, с когото нямаш законен брак. Не е ясно дали наистина е така, но със сигурност според тогавашните закоравели обществени норми черната дрехата е свързана единствено с траур.
Анекдотът разказва как един от корифеите на предвоенната дамска мода веднъж среща на улицата Коко Шанел, облечена в своето знаменито творение и иронично пита: „За кого носите траур, мадам?” „За вас, господине!” – гласи още по-ироничният неин отговор. И тя се оказва права, много бързо нейната мода не просто измества, а буквално погребва неговата. Така или иначе, една от основните идеи, заложени в малката черна рокличка на Шанел, е нейната многофункционалност, възможността, в зависимост от различните аксесоари, които се добавят, тя да се носи както през деня, така и вечер.
Материите, които се използват за нея също са леки, удобни и само за няколко години роклята става истински хит по света. Неслучайно още през 1926 година американското списание „Вог” твърди, че по своята универсалност и популярност „малката черна рокличка” се равнява с автомобилите „Форд”. „Ако някога ви порази красотата на една жена, но изобщо не можете да си спомните в какво тя е била облечена, значи тя е била облечена идеално” – казва Коко Шанел и това напълно характеризира нейните собствени усилия в полето на модата. „Избягвайте прекалената оригиналност. В женската мода оригиналността може да доведе до маскарад” – съветва тя. И още: „Луксът трябва да е удобен, в противен случай не е лукс”.
Е, ако се съди по резултата от усилията на редица корифеи на висшата мода в момента, маскарадът е налице, а луксът го няма. Но, както казах, аз не разбирам от тези неща, само споделям впечатлението си на лаик, който харесва простата елегантност, внесена в модата от Коко Шанел. Тя прави това не само през 20-те години. Прави го и по-късно, след Втората световна война, през 1954-та, когато се завръща от Швейцария в Париж и отново отваря задълго затворената си модна къща на улица „Камбон” 31.
Коко преди Шанел, саундтрак, 9
Преди да стигнем до живота на Шанел през Втората война, трябва да ви разкажа още няколко нейни истории. След като изкарва една любов с избягалия от болшевиките велик руски княз Дмитрий Павлович, Коко Шанел за малко става муза на композитора Игор Стравински, с когото Дмитрий я запознава. През 1925, на 42, тя се залюбва с Хю Ричард Артър, Херцог на Уестминстър, който полудява по нея.
Освен че я затрупва с внимание и подаръци, включително апартамент на Мейфеър, Хю я вкарва в най-висшето английско общество и я запознава с много хора, включително с Чърчил, контакт, който по-късно играе важна роля в нейния живот. Или за нейния живот. Херцогът е известен антисемит и хомофоб, а Шанел споделя тези негови нагласи. Тя мрази евреите, защото смята, че един евреин буквално и краде правата върху любимия парфюм №5. Не е ясно как живее с хомофобията си, след като има основателни съмнения, че самата Коко е бисексуална и, освен мъже, харесва и жени.
Така или иначе, връзката на Шанел с херцога продължава пет години, преди той да се ожени за някаква млада лейди. Когато я питат не съжалява ли за възможността да стане херцогиня на Уестминстър, Коко Шанел елегантно отсича: „Херцогини много, а Коко Шанел е една”. Междувременно тя има близка връзка с френския поет Пиер Риверди, а после и с илюстратора Пол Ириб. През 1935 година Ириб умира внезапно малко преди двамата да се оженят. Когато започва войната, Коко Шанел затваря всичките си магазини и ателиета с аргумента, че сега не е време за мода и отива да живее в хотел „Риц”.
Коко преди Шанел, саундтрак, 11
Като най-голям грях в живота на Шанел се сочи нейното сътрудничество с германците по време на Втората световна война. В какво точно се изразява то и докъде стига е трудно да се каже. Има различни версии, включително, че е пряко свързана с немското военно разузнаване, Абвера, и май е част от някакъв план за постигане на сепаративни договорености с англичаните. Говори се, че заради познанството си с Чърчил, Коко Шанел е трябвало да проведе лична среща с него, на която да го запознае с позицията на някои от висшите германски военни шефове във връзка с продължаването на войната.
Такава среща никога не е имало, разбира се, а дали изобщо е правен опит тя да се организира и дали Шанел наистина е част от такъв план, това продължава да е тема на спекулации. Факт е, че по време на войната Коко Шанел има връзка с Ханс Гюнтер фон Динклаге, немски офицер от Абвера, наполовина англичанин, с когото се познава отпреди това. Тя го намира в „Риц”, където са отседнали висши немски офицери и иска от него помощ, за да спаси от лагер един свой племенник. Въпросът се урежда, а двамата стават любовници.
По-късно Коко Шанел казва: „Ако сте на 58 и ви падне случай да имате 15 години по-млад мъж, едва ли ще се интересувате от каква националност е той и какви са политическите му убеждения”. Този така типичен за Шанеб аргумент обаче не минава навсякъде и винаги. След войната нейната немска връзка и създава проблеми. Смята се, че се намесва лично Чърчил, за да я спаси от наистина сериозни последствия.
Така Шанел отива в Швейцария, а когато в началото на 50-те се връща в Париж, отново на бърза ръка взривява модния свят с някои от по-късните си знаменити модни открития. Това е нейният елегантен костюм от туид с къса пола и сако без яка, малката чантичка с презрамки, наречена клъч, различни бижута, сред които, освен любимата и камелия, се отличават и вариациите на малтийски кръст, които тя прави.
В началото на 1971 година, когато е на 87, Коко Шанел все още живее в хотел „Риц” и все още е активна. Тя подготвя пролетния си каталог, когато смъртта я връхлита и отнася. На погребението ковчегът и е обсипан с купища бели цветя, сред които са втъкнати само няколко червени рози.
Коко преди Шанел, саундтрак, 17
