Преди отбелязването на 107- та годишнина от обявяването на Независимостта на България, Президентството беше отворено за посетители. Целта е гражданите да се запознаят с ценни документи и фотографии, свързани с провъзгласяване на Независимостта.
Президентът Росен Плевнелиев лично посрещна желаещите да разгледат институцията и изложбата, подредена по повод отбелязването на Независимостта на България, събитие случило се на 22 септември 1908 година в църквата "Свети четирдесет мъченици" в Търново, със специален манифест, а княз Фердинанд Първи приема титлата Цар на българите.
Хората разгледаха изложените експонати в Гербовата зала и другите зали в Президентството:
Тук успяваме да постигнем консенсус, с който се гордеем. Постигнахме пълен консесус по националната програма за развитие "България 20:20", пълно съгласие по реформата в "Сектор сигурност" и пакет от четири закона вече минава през парламента. Постигнахме пълно съгласие по темата с бежанците през 2013 година, когато тук имаше Съвет за сигурност. Аз го инициирах тогава и оттогава до сега, вие виждате, че България се справя достойно, защото приехме план, който е работещ и, който до днес се изпълнява вече от трето правителство, каза Росен Плевнелиев.
Централно място в експозицията заема Манифестът на цар Фердинанд за обявяване Независимостта на Княжество България, изработен от проф. Харалампи Тачев. Посетителите видяха и т. нар. Сребърна Конституция, отразяваща промените приети през 1911 година. В изложбата е включена и черновата на Манифеста, изготвен от министър-председателя Александър Малинов и редактиран от Фердинанд, както и фотографии, писма, ордени и медали, свързани с отхвърлянето на васалния статут към Османската империя и с независимото Българско Царство.
БНБ също отвори врати за свободно посещение от граждани за първи път от шест години насам.
В Деня на отворените врати всеки може да разгледа колекцията от кабинета на гуверньора, колекцията от картини, платежния салон и част от решенията на Управителния съвет на Централната банка, вземани през годините. Всеки от посетителите може да отпечата и банкнота със собствения си лик.
Може би най-интересни за посетителите се оказаха монетите и банкнотите. За тях разказва Инес Лазарова:
Първите монети емитирани от БНБ са с емисии 1881 година, защото Законът за резане на българския лев, както се е наричал, е от 1880 година. Най-напред произвеждат монетите в Бирмингам.
Банкноти се появяват малко по-късно, като на първата емисия дори няма портрет, защото банкерите са бързали много. Това е една от историите, която най-много се хареса на посетителите.
До наши дни банката има 32-ма титулярни управители, които са управляващи, директори или председатели. Някои от портретите са рисувани от известни български художници като Димитър Гюдженов, Кирил Василев и Борис Митов, разказа Биляна Борисова от банката по повод окачените в сградата на БНБ портрети с маслени бои.
Засега портретът на Иван Искров, който сдаде поста през юли тази година, не е окачен. Няма и решения на Управителния съвет, който е ръководен от него, но могат да бъдат видени много по-ценни исторически документи - например: решението за валутен курс между българския лев и руската рубла при 15 към едно, веднага след преврата на 9-и септември:
Любопитното е, че това решение е взето, не в съответствие с традицията на определяне на курса на чуждестранните валути, а това е един курс, който е бил произволно определен, по административен ред, от министъра на финансите и правителството на "Отечествения фронт", току-що създадено, в ранните часове на 9-и септември., разказа историкът Христо Яновски.
В Българското национално радио също е Ден на отворените врати. Слушатели на медията наблюдаваха работата в програма „Хоризонт“.
