17 септември е датата, на която църквата почита Светите Мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Това е и официалният празник на столицата ни, но освен това, на същият този паметен ден преди 65 години, в Габрово се ражда малкото момченце Минчо, което няколко десетилетия по-късно се превръща в световноизвестният български цигулар и педагог професор Минчо Минчев. Маестрото не веднъж е разказвал за своето запознанство с цигулката - подарък от дядо му малко преди неговия втори рожден ден. Тази среща се оказва истинска „любов от пръв поглед” и предначертава пътя на малкия Минчо. Успехите не закъсняват и на 9-годишна възраст, под ръководството на учителя си Петър Чаракчиев, той изнася своя първи самостоятелен концерт. Следват години на упорита работа, награди от национални конкурси и прием в Българската държавна консерватория в класа по цигулка на проф. Емил Камиларов. Заради блестящите си постижения е изпратен от Министерството на културата през 1974 година на двугодишна специализация при световноизвестния цигулков педагог Ифра Нийман в Гилдхол скул в Лондон. Маестрото често цитира думите на своя преподавател, универсални по смисъл, „че да се свири на цигулка не е никак сложно. Сложното е да можеш да решиш какво искаш. Ако знаеш какво наистина искаш, тогава ти ще намериш начина да го реализираш”.
След специализацията при проф. Нийман в Лондон следват изключително успешни години за кариерата на младия Минчо Минчев. Лауреат е на международни конкурси като „Хенрик Виенявски” в Полша, „Паганини” в Италия, както и „Карл Флеш” във Великобритания. Впечатлена от тези призове, дъщерята на големия цигулар от началото на ХХ век Йозеф Сигети му предоставя за 2 години цигулка „Гуарнери”, принадлежаща на нейния баща. А през 1977 г. специално за него българската държава купува инструмент „Страдивари - барон Витгенщайн”, изработена от големия италиански майстор през 1716 г. В свои изказвания пред медиите проф. Минчев често споменава, че е влюбен в две жени - съпругата си Валя и неговата цигулка „Страдивари”. Нейният прекрасен звук е изпълвал залите на Карнеги хол - Ню Йорк, Кенеди център - Вашингтон, Болшой театър и зала Чайковски - Москва, Фестивал хол и Роял Алберт Хол - Лондон, зала Херкулес - Мюнхен. Свирил е под палката на световноизвестни диригенти, между които сър Чарлз Гроувз, сър Невил Маринър, Ленард Слаткин, сър Александър Гибсън, сър Джон Елиът Гардинър.
През последните години маестрото се отдава на активна преподавателска дейност. От 1990 година е професор по цигулка в Университета за изкуства Фолкванг в Есен, Германия. Музиканти от Германия, Южна Корея, Тайван, Турция, Гърция, Испания, Холандия, Япония, Бразилия и разбира се, България, прииждат за неговите майсторски класове в Русе, Созопол, Аркутино, Варна и Габрово. И това съвсем не е случайно имайки предвид, че Минчо Минчев е изумителен педагог, който изисква от своите ученици да бъдат не само инструменталисти, но и артисти, хуманисти, личности. Впрочем той не обича да го наричат „професоре”, но чужденците се обръщат към него по този начин. Не ми е приятно. Това, че съм професор, не променя нищо?! - споделя скромно той и добавя, че с всички се държи по един и същ начин, дори със собствения си син Николай Минчев - също изявен цигулар и педагог. Двамата често концертират заедно и твърдят, че това им носи истинско удоволствие. Независимо къде и с кого изнася концерти маестрото споделя, че винаги излиза по един и същ начин на сцената: С топка в корема! С огромното желание да покажа нещо хубаво и с... много въпросителни. Защото това е авантюра, никога не знаеш какво ще ти се случи.
В „Музикалните вечери” по програма „Христо Ботев” на 18 септември от 19.30 часа, ще представим някои от паметните изпълнения в кариерата на изключителния музикант Минчо Минчев - творби от Вивалди, Моцарт, Витали, Паганини, Брух, Виенявски и Владигеров. А на професор Минчев по случай неговия 65-и рожден ден желаем здраве, дълголетие и творческо вдъхновение.