През 14, 15 и 16 век било модерно, благородниците да си поръчват керамични сервизи в малките градчета край днешния испански град Валенсия. Най-известно сред тях било Манисес, управлявано от фамилията Буил. Арабските майстори-грънчари – бежанци от южните части на Иберийския полуостров, били добре дошли в християнското кралство. Според някои учени, мюсюлманите изработвали керамични съдове за хранене, защото хадисите (изказванията на Пророка Мохамед) забраняват за храна да се използват метални съдове, пък били те златни и сребърни. Майсторите-грънчари украсявали съдовете с великолепни растителни и геометрични орнаменти и стилизирани арабски надписи в синьо и златно, а на сервизите, изработвани за християнските благородници често били изобразявани гербовете им или кралския герб на Арагон. Съдът се покривал с бяла глина, и върху основата, с тънък и остър предмет се издълбавали в един и същ цвят орнаментите. После съдът се изпичал, а след това се покривал с прозрачна цветна глазура (люстр) и се изпичал още веднъж. Тази техника на изработка се нарича сграфито, от италиански - „дращя, издрасквам”.
В наши дни кани и чинии от такива сервизи, изнесени в Италия, Франция, Холандия и арабските султанати, се намират в експозициите на местните музеи.
В поредния епизод на „История на изкуството за деца“ ще ви разкажем още за китайския „Роман за трите кралства“ и за средновековната поезия на Персия.
