Фриц Вундерлих с ария на Тамино из операта „Вълшебната флейта” от Моцарт - коронна роля на великия немски тенор. Запис от 1964 година с Берлинската филхармония и Карл Бьом на диригентския пулт.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Любимата на меломаните „Гранада” с автор Агустин Лара - феноменално изпълнение на Фриц Вундрелих, което възпламенява публиката. В партньорство със СО „Граунке” и диригента Ханс Карсте.
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Това била любима фраза на Фридрих Карл Ото Вундерлих, наричан от приятелите си Фриц. Името, с което влиза в историята на световния оперен театър, като една от звездите с непомръкващ блясък. Твърде кратък, уви е земният и артистичен път на Фриц Вундерлих. Легенди се носят за неземната хубост на неговия глас. По всеобщо мнение един от най-прелестните немски белкантови гласове. Огромна бе популярността на тенора преживе, а и след трагичната му смърт. На погребението през септември 1966 в Мюнхен (дни преди Вундерлих да навърши 36) се стичат тълпи от негови обожатели. Не искат да вярват, че ангелският глас на Фриц вече няма да звучи от сцената… Знаменитият немски тенор е роден преди 85 години в Кузел – малко градче в провинция Рейнланд - Пфалц. Родителите му са музиканти. Бащата е диригент на хора в местната катедрала. Майката дава уроци по цигулка, за да оцелее семейството в годините на тотална икономическа и политическа криза в следвоенна Германия. Малкият Фриц свири на пиано. Сетне пробва акордеон, валдхорна, ударни инструменти и какво ли още не… В ония години страхотно ме влечеше джазът, спомня си Вундерлих. Свирех на тромпет, пеех популярни мелодии… Бях твърде млад и всичко ми изглеждаше постижимо. През 1950 прекрачих прага на Висшето училище за музика във Фрайбург, чийто основатели са Густав Шек и Вилибалд Гурлит. Училището се появило непосредствено след края на Втората световна война. Представяте ли си: сред пълната разруха, глад и душевен срив те смятат, че изграждането на нов музикален институт е не по-малко важно от насъщния! Д-р Шек бе виден изследовател на старата музика. Заедно с моя вокален педагог Маргрете фон Винтерфелд разгадавахме тайните в партитурите на Монтеверди, Люли, Хендел, Бах…Отвориха ми очите за изумителни неща. Тънкости, които ми помагаха да се справям по-късно и с други предизвикателства. С удивителна лекота се отварят вратите пред Фриц Вундерлих след завършване на Висшето училище за музика във Фрайбург през 1955 година. Веднага е приет в трупата на оперния театър в Щутгарт - един от най-реномираните по онова време в Германия. Познавачите го свързват с имената на интенданта Валтер Ерих Шефер, диригента Фердинанд Лайтнер, а постановките на Виланд Вагнер и Гюнтер Ренерт предизвикват небивал интерес. Фриц Вундерлих се утвърждава като един от най-ценените изпълнители в опери на Моцарт и Вагнер, на Росини и Доницети, на Рихард Щраус… Обира овациите на премиерните спектакли на „Едип” от Карл Орф, а това е знак за интереса на певеца към съвременния репертоар. В тази посока паметни са участията му в творби на Либерман, Вернер Ек и вероятно най-високото стъпало: ролята на Палестрина в едноименната опера на Ханс Пфицнер. Постановката във Виенската Щаатсопер през 1964 се определя като събитие със световен отзвук. „Не само гласът на Фриц Вундерлих е възхитителен”, пишат в Зюддойче Цайтунг . „Артистичният му талант, изключително прецизната сценична игра, излъчването печелят на мига и най-строгите съдници. Това важи и за сферата на комичната опера. И там певецът е блестящ: импровизира, реагира светкавично на подадена реплика, преобразява се до неузнаваемост…”, отбелязват в авторитетното издание. Питат Вундерлих доколко певецът може да разчита на своя сценичен чар. Ето отговорът: „Това разбира се е важен елемент. Опасността да потънеш, да се обезличиш зад лъскава фасада обаче никак не е за подценяване. Това може и да е пречка за органичното осмисляне на ролята. Колкото по-изчистени са театралните ефекти, толкова повече градивна енергия се насочва към музикалното изграждане на образа. Всеки певец постига това с неповторимия си тембър, специфична дикция… Ако изразява онова, което истински дълбоко е усетил, ако си вярва - искрата прехвърля рампата…” През 1957 Фриц Вундерлих дебютира в Баварската опера като Белмонте в „Отвличане от сарая” на Моцарт. Мюнхенската публика и критиците са във възторг. В печата се появяват заглавия като това: „Съвсем млад лиричен тенор, перфектен във всяко отношение печели нестихващи овации…” Щом чуете в съботната вечер записа от Залцбург на Моцартовия шедьовър ще се убедите, че публиката наистина боготворяла Фриц Вундерлих! Запис с историческа стойност, запечатал една от последните сценични изяви на прочутия тенор. 31 юли 1966 година. Публиката на реномирания фестивал се наслаждава на постановката на Джорджо Стрелер. Маестро Зубин Мета ръководи Виенската филхармония и хора на Виенската Щаатсопер. А солистите са първокласни: Фриц Вундерлих, Анелизе Ротенбергер, Герхард Унгер, Рери Грист, Фернандо Корена. Шест години по-рано, през 1960 Фриц Вундерлих вече е в трупата на Баварската опера. Именно тук се появяват знаковите му роли в „Дон Жуан”, Cosi fan tute, „Севилският бърснар”, „Дон Паскуале”, „Любовен елексир”, „Травиата”, „Риголето”, „Евгени Онегин”, „Бохеми”, „Кавалерът на розата”… „Техническото съвършенство означава пределно естествено интониране”, разкрива тайни от кухнята Фриц Вундрелих в разговор с Еглоф Швайгер. „Някои смятат, че с голям запас от въздух се извайва красива линия. Но ние пеем с необходимото количество въздух, не с излишъка! Трябва да се научите да удължавате дъха при необходимост, както тренират плувците. Всъщност при Бах и Моцарт си поемам колкото е възможно по-малко въздух, за да се справя с почти инструменталния виртуозитет заложен в партитурата. Ще ви разкрия една тайна: звукът сам по себе си не се променя. Важна е посоката, в която резонира. Ако умело я направляваш, постигаш удивителни нюанси”, твърди Фриц Вундерлих - всепризнатият майстор на кантилената! Еглоф Швайгер уточнява, че тенорът никога не е искал да прилича на повечето свои колеги, които имат в репертоара си набор от стандартни роли, предимно от италианския репертоар. Нужни му били нови задачи, предизвикателства…Често поемал твърде големи рискове. Паметен е дебютът на Фриц Вундерлих на фестивала в Залцбург през 1959 година. Диригентът Карл Бьом и режисьорът Гюнтер Ренерт му поверяват ролята на Хенри в „Мълчаливата жена” от Рихард Щраус. Изключително трудна задача, с която Фриц се справя блесящо! Отзивите са непривично възторжени, а най-често срещаната фраза е „голямото откритие на Залцбург”. Ето още от публикациите: „Един млад тенор с искрящ топъл глас, с безкрайна сякаш фраза извезана като дантела… Вундерлих преодолява свръхтрудни пасажи без никакво усилие, при това с наелектризиращ темперамент…”
Кариерата на Фриц Вундерлих без съмнение е сред най-успешните в средата на миналия век. Засипват го с покани от Виена, Лондон, Париж, Милано, Флоренция... Очаквали го в МЕТ - Ню Йорк…Помнят се участията на тенора в оратории, кантати, песенни рецитали… В средата на септември 1966 се случва непоправимото. Фриц гостува на свой приятел и умира в дома му след злощастно падане по стълбите. Лекарите в болницата в Хайделберг са безсилни…Огромна е покрусата на музикалния свят! Слава Богу, има ги записите, които водещи компании издават в нови тиражи. Интересът към завещаното от Фриц Вундерлих не секва. Напротив, с годините ореолът става сякаш все по-ярък…
