През 2050 г. българите ще наброяват пет милиона души – с два милиона по-малко в сравнение с настоящата година. Според доклад на ООН за демографското развитие, България ще бъде страната с най-бързо топящото се население в света. Не е ясно какво ще бъде съотношението между трите най-големи етнически групи у нас – българи, турци и цигани.
Една от основните причини за драстичното намаляване на населението у нас е ниската раждаемост. Но да се стимулира самоцелното раждане на повече деца, без да се мисли за тяхното образование и израстването им в добра социална среда може да роди бомба със закъснител – непълноценни личности, неконкурентни на пазара на труда и с недобро здраве. Затова е нужно държавата да се намеси.
Необходима е подкрепа за семействата, но не само под формата на социални помощи за най-уязвимите групи, казва доц. Елица Димитрова от Института за изследване на населението и човека към БАН. – Държавата би трябвало да разшири периметъра си на действие и да подпомогне също семействата от средната класа, защото у нас тя не е типичната за западните общества. Хората срещат сериозни трудности, свързани с отглеждането на децата и тяхното образование, затова политика за насърчаване на семействата от двама работещи родители би дала добър резултат.
И докато броят на децата все пак е въпрос на личен избор, не така стои въпросът със смъртността – уви, България държи черния рекорд в Европейския съюз по този показател. Всъщност смъртността е функция от качеството на здравните грижи в едно общество, смята доц. Елица Димитрова и допълва, че подобряването на здравеопазването би имало бърз положителен ефект върху демографската картина в страната.
Това обаче, което в най-голяма степен „обезкървява” нацията, е емиграцията. От промяната на политическия режим до м.г. 1,8 млн. българи са избрали да уредят живота си в друга страна, според данните на Националния статистически институт. Ето мнението на доц. Димитрова и по този въпрос:
Миграцията на младите хора – това е проблемът на България. Те напускат най-вече заради икономическото състояние – ниските доходи, невъзможността да планираш бъдещето си, несигурността, неудовлетвореността от цялостната обстановка в страната. България е една от страните с най-висока младежка безработица и младите до късна възраст остават в родителския дом заради финансова невъзможност да започнат самостоятелен живот. Затова е необходима подкрепа на тези групи и осигуряване на по-добри възможности на пазара на труда - само така ще може да се намали миграцията сред хората в активна възраст.
Да отворим границите си – не само за бродещите в Европа бегълци, но и за пръснатите по света български етнически групи на пръв поглед изглежда лесен начин за увеличаване на населението. Дали обаче е така?
Миграцията е един от начините, по който на Запад се справят с демографската ситуация, припомня доц. Елица Димитрова. – Навлизането на хора в активна възраст и заемащи определени сектори на пазара на труда до голяма степен съживяват техните икономики, дори подобряват демографските показатели. Миграцията обаче не е елементарно решение – да докараш отнякъде хора и те веднага да се интегрират и да започнат да работят за добруването на страната. Тук стои въпросът за профила на емигрантите, за културните различия, за икономическата среда, в която те попадат. Добре е да се помисли каква да бъде миграционната ни политика, защото това е важен ресурс, който може да смекчи последствията от демографската ни криза. Но все пак миграцията не е панацея и тя не може да компенсира загубите от естествения прираст на населението.
Затова пък страната ни би могла да привлече в своите граници българските общности в чужбина. За разлика от бежанците те биха се интегрирали много по-бързо заради общата ни идентичност и самосъзнание.
Когато се появят поредните смразяващи данни за демографската картина обикновено журналистите прибягват до гръмки фрази от рода на „България изчезва!”. Наистина не е реалистично да очакваме, че изведнъж българките ще започнат да раждат по три-четири деца и че населението рязко ще се подмлади. Може да се каже, че хората в България намаляват, но за изчезване е пресилено да се говори, заключава доц. Елица Димитрова. Според нея неблагоприятните прогнози могат да се смекчат с адекватни политически мерки.
