Неравенството между силния и слабия пол не е повърхностен феномен, който може да се коригира. Знаем хиляди вицове, в които лирическите герои са двама – секретарката и мъжът началник. И всички дружно и дежурно се смеем така, както американците се смеят на поредицата „А пък твоята майка...” Феминисткото искане от седемдесетте години на миналия век „Дайте ни половината свят, а вие вземете половината къща” не губи своята актуалност и днес. Законите в тази област смекчават обстоятелствата и наказват в някаква степен откритата дискриминация, но не са трайно решение за предразсъдъците към жените, – каза в интервю за Радио България социологът Евелина Славкова.
За съжаление тази картина виждаме не само в България, но и в ЕС, продължава Евелина. – Поради тази причина, преди три години, ЕК стартира дискусия за въвеждането на квоти за жените. Амбицията е до 2020 г. в ЕС 40% от ръководните постове да са определени за женския пол. Говорим за участието на жените в управлението на публични компании. Тук е важно да отбележи, че България заедно с Великобритания и Холандия се обявиха против тези квоти. Твърдо смятам, че трябва да престанат шегите за „женската квота” и да осъзнаем, че хората, заемащи високи постове, трябва да бъдат избирани според способностите им, а не според техния пол. Въпреки това, не мога да отрека логиката на предложението за въвеждането на квоти за жени като опит да се стесни огромната пропаст между мъжете и жените на работното място. В началото на година германският парламент одобри въвеждането на квота за жени от 30% в бордовете на големи компании. Избирателните квоти са вече успешно въведени във Франция, Испания, Белгия, Словения, Португалия и Полша.
Има раздвижване и в България, и то без квоти. По последни данни в българската държавна администрация 73% от работещите са представители на нежния пол, 30.% от общинските съветници са жени, а 11 на сто са кметове. В България думата „сексизъм” не фигурира в тълковния речник след 1990 г. Вече говорим за „полова дискриминация”. Повод за това твърдение са резултатите от изследване на фондация „Български център за джендър изследвания” за т. нар. възрастова дискриминация. Според него възрастовата дискриминация на пазара на труда вече засяга жените много по-рано – от 40-45-годишна възраст. От тази възраст тя се съчетава и с други стереотипи, като например как изглежда и дали е подходяща за определен вид работа. Според Евелина Славова, друг съществен проблем в това неравенство е заплащането, което има структурен характер – обуславя се от джендър стереотипи, от дискриминация в системите за оценка и заплащане на труда, от джендър сегрегацията на пазара на труда. Дори и с едно и също висше образование жените не получават такова признание в професионално отношение както мъжете. Редица изследвания сочат, че средната заплата на жените е по-ниска от тази на мъжете.
Средната заплата при българските жени е 20% по-ниска в сравнение с мъжете, – уточнява Евелина. – В ЕС дамите получават с 16% по-малко в сравнение с мъжете, независимо еднаквото образователно ниво и еднаквия професионален старт. През 2012 г. средно 83% от младите жени в ЕС завършват поне средно образование, в сравнение със 77, 6% от мъжете. Също така делът на жените сред дипломираните висшисти в ЕС е 60%.Това не оказва влияние върху заплащането. Но делът на жените, работещи на непълно работно време в рамките на ЕС е три пъти по-голям за сметка на мъжете. А това оказва отрицателно влияние върху кариерата, при обезщетението за безработица, при пенсиониране и още, и още. Стряскаща е статистиката, че семейства, които се издържат от жени, живеят значително по-бедно.
На жената често се гледа като на „рискова инвестиция”, тъй като във всеки момент може да излезе в отпуск по майчинство и съответно представлява потенциална заплаха за екипа. Разбирането за конвенционалната роля на жената да бъде майка и съпруга не е преодоляно. Изискванията на съвременния пазар рядко се съобразяват с изискванията на семейството, на брака, на родителството. Често се смята, че за жените бракът е равнозначен на поемане на отговорност за семейството, на отказ от професия и кариера.
