Eмисия новини
от часа
Размер на шрифта
Българско национално радио © 2024 Всички права са запазени

Астронавтите на МКС опитаха първата отгледана в космоса маруля

"Космическа" маруля
Снимка: ЕПА/БГНЕС

Астронавтите на Международната космическа станция опитаха първата отгледана в космоса маруля - стъпка, която според учените ни приближава до първата човешка мисия до Марс. Отхапването на първата хапка от отгледаната в Космоса червена маруля беше предава на живо по телевизията на НАСА. Зеленчукът е отгледан за 33 дни в специалната система за култивиране на растения "Вег-01" в лабораторията на МКС.
 
Добрата новина е, че може да се яде и вече имаме зелена светлина от НАСА да отглеждаме и астронавтите да я консумират като част от диетата си, коментира Пол Зампрели, от компанията разработила технологията за отглеждане.
 
Според НАСА, ако космическите изследователи могат да отглеждат храната си докато пътуват в Космоса, биха могли в бъдеще да оцеляват на мисии, продължаващи месеци или години. Доктор Джоя Маса, учен от НАСА, заяви, че свежата храна, като домати, боровинки и маруля, ще има положително въздействие върху астронавтите и би могла да ги защитава срещу радиацията в Космоса с полезните си вещества.
 
Всички бяхме на мнение, че трябва да отглеждаме повече зеленчуци в Международната космическа станция. Астронавтите наистина искат да отглеждат растения, които се ядат, а не са само декоративни. Повечето не могат да си представят дълъг престой в космоса без това малко парче Земя, което да им напомня за дома.

   
Това не е първата отгледана маруля в станцията. Лабораторията даде първата "реколта" още миналата година, но астронавтите нямаха възможност да я опитат, тъй като бе изпратена за изследвания на Земята. Тази година половината от отгледаните марули ще бъдат изядени, а другата половина - отново ще се върнат на Синята планета за анализ.

И докато в космоса вече отглеждат храна, Европейският съюз я разхищава.  22 милиона тона храни годишно се изхвърлят в съюза, сочат резултатите от анализ, извършен с подкрепата на Европейската комисия. Данните са от шест страни-членки на ЕС - Великобритания, Румъния, Германия, Дания, Финландия и Холандия. Великобритания е рекордьор  - като количество всеки британец изхвърля храна колкото консерва грах всеки ден. Румъния разхищава най-малко, но въпреки това всеки румънец изхвърля средно храна с размера на 1 ябълка.

Възпитаването на хората как да планират и пазаруват по-внимателно може да помогне да не се изхвърля толкова много храна и същевременно да се намалят сметките за хранителни продукти, заяви британският депутат баронеса Скот.

Това са около деветдесет милиона тона в ЕС, а в индустриализираните държави окол двеста и двайсет милиона тона. За да добиете представа - количеството се равнява на цялата храна, произведена в Африка, на юг от Сахара. Проблемът е сериозен и трябват спешни мерки.

Голямо количество годни за консумация храни в ЕС се изхвърлят само заради датите върху опаковките. Затова Европейският парламент призова страните-членки да организират предаването на непродадените хранителни продукти от супермаркетите на благотворителни организации, вместо да бъдат унищожавани.

С 222 гласа "за", 64 "против" и 11 "въздържали се" гръцкият парламент одобри новото споразумение, постигнато от правителството в Атина с кредиторите по трети пакет финансова помощ за страната, съобщават гръцките медии. Предложението бе прието след продължили цяла нощ дебати.    В документа са изброени поредица от мерки, които трябва да приложи правителството, за да получи новата тригодишна спасителна програма в размер около 85 милиарда евро.
   
Премиерът Алексис Ципрас определи споразумението като принудителен избор и изтъкна, че до него се е стигнало, тъй като страната е била изправена пред дилемата или меморандум с еврото, или меморандум с драхмата.
 
Междувременно стана ясно,че гръцкият премиер ще поиска гласуването на вот на доверие на правителството след 20 август, когато Атина трябва да плати задължение от 3,8 милиарда евро към Европейската централна банка. Съобщението бе направено от правителствен източник, след като новият спасителен план получи подкрепата на парламента.

Най-малко 85 души загинаха при двата големи взрива в индустриалната зона на китайския град Тянцзин. Ранените са повече от 700. На многомилионния мегаполис са нанесени огромни щети, които може да възлязат на стотици милиони долари.  Над хиляда огнеборци бяха разположени край района на взривовете, докато 10 000 души медицински персонал се грижи за пострадалите. Над двеста елитни военнослужещи, част от специално звено за борба с ядрени, биологични и химични катастрофи бяха изпратени в крайбрежния град.

Американската армия за първи път нанесе удари от управлявани от пилоти самолети по позиции на "Ислямска държава" от базата Инджирлик в Турция, съобщи Пентагонът.  Въздушните удари идват след споразумение между Вашингтон и Анкара миналия месец, което осигури достъп на САЩ и партньорите им до турските бази. По-рано този месец бяха предприети удари с безпилотни самолети.

Турският премиер  Ахмет Давутоглу не изключи възможността в Сирия да бъдат изпратени турски войници, ако интересите на Анкара бъдат сериозно засегнати или се наложи да бъдат защитени турски граждани. Той отново поиска  създаване на зона свободна от полети над северната част на Сирия:

Дворецът Кенсингтън разпространи отворено писмо, в което предупреждава, че принц Джордж, синът на херцога и херцогинята на Кембридж, е подложен на усилено преследване от страна на папараци. Като илюстрация в писмото се споменава инцидент, при който полицията открила фотограф, запасен с храна и вода, в багажника на автомобил, въоръжен с дългофокусен обектив, с който се е опитвал да прави снимки на принца през малък отвор. Херцогът и херцогинята на Кембридж се страхуват, че действията на журналистите няма да им позволят да осигурят нормално детство на своите деца, обясни бившият прессекретар на двореца Пади Харверсън.
 
Те несъмнено имат право на личен живот. Принц Уилям е непреклонен в позицията си, че семейството му, особено на тази крехка възраст, трябва да живее възможно най-нормално.

Писмото завършва с надежда, че публичната дискусия за правото на децата на частен живот ще убеди представителите на медиите и читателите да се отнасят по-сериозно към защитата на децата и ще спомогне за спазване на по-високи етични стандарти в медиите.


Новините на БНР – във Facebook, Instagram, Viber, YouTube и Telegram.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!

Горещи теми

Войната в Украйна