От няколко дни в обсега на медийното внимание в България са издирваните от МВР френска гражданка от ирански произход Езида Елхам и румънският гражданин Мимо Попеску. Липсата на навременна информация от вътрешното ни ведомство породи различни апокалиптични сценарии, свързани с предполагаеми терористи от „Ислямска държава”. От официалното съобщение на МВР става ясно, че медийните публикации са интерпретация на провеждани действия, предприети от ГД „Национална полиция”, свързани с охраната на фестивала Spirit of Burgas, както и с мероприятия по противодействие на незаконната миграция и разпространение на недействителни документи за самоличност. Допълва се, че публикуваните в някои медии френска и румънска лична карта са недействителни.
Ние приемаме, че официалната линия е коректна, защото едва ли някой би рискувал да подаде фалшива информация или да прикрие информация и след това да стане инцидент – коментира анализаторът от Центъра за изследване на демокрацията Тихомир Безлов. – Последствията са твърде тежки. Според мен действително става дума за някаква криминална линия, свързана с фалшифициране на документи. Възможно е да съществува и смесена информация – примерно издирваните лица да са свързани с издаването на документи на хора, свързани с „Ислямска държава”, независимо влизащи или излизащи от „Ислямска държава”. Трябва да приемем тази официална информация като нещо нормално, ако искаме да имаме елементарно доверие в институциите.
По отношение на засилената охрана на Spirit of Burgas обяснението на Тихомир Безлов е, че не става дума за конкретна терористична заплаха, а за нормални мерки за сигурност. От една страна, има струпване на много хора, от друга – атентатът в Сарафово, за който така и не стана ясно дали терористите са имали българска мрежа, която са използвали. След атентата на бургаското летище през 2012 г. има ли в България потенциална опасност от терористи?
Ние приемаме, че е логично да има подобни рискови лица – продължава Тихомир Безлов. – От 2013 г. са официално регистрирани около 30 хил. души влезли в България като емигранти. Освен това имаме регистрирана и обратната тенденция на европейски граждани, които пътуват към „Ислямска държава” с цел да воюват за нея. Има задържани лица по искане на западно-европейски полицейски специални служби, които са върнати в съответните държави. Имаме и такива, които са задържани на зелена граница, за които е подаден сигнал на турската страна, т.е. определен брой чужди граждани, които минават по посока „Ислямска държава”, също имаме. Ясно е, че и в двете посоки спрямо „Ислямска държава” преминават граждани и съответно България се опитва да контролира този процес. Нашата страна има още един голям проблем. Тя е една от европейските страни, в които са станали тежки терористични инциденти. България от 2012 г., след атентата на бургаското летище, е много по-рискова страна, отколкото смятахме, че е.
Макар че българското общество не приема под никаква форма екстремистки идеологии и твърдо се противопоставя на всякакви форми на тероризъм, вероятността отделни членове на това общество или чужди граждани, пребиваващи на територията на Република България, да станат съпричастни към подготовка и осъществяване на терористична дейност, не може да бъде изключена, това се отбелязва в поставения на обществено обсъждане проект за Стратегия за противодействие на радикализацията и тероризма. Тихомир Безлов обясни, че е необходимо преди всичко да бъде направено едно уточнение, че радикализацията е много по-широка тема от тероризма.
Тази стратегия се опитва да създаде една по-широка рамка, която е свързана с различните рискове от радикализация и да създаде механизми срещу нея. За разлика от тясното понятие тероризъм, срещу който се борят специалните служби и правоохранителни организации, тук са залага и на образователни институции, за да открият рисковете и съответно да се създадат условия българските граждани да не отиват към крайно поведение.
Тихомир Безлов допълни, че радикализацията и тероризма са взаимосвързани и еднакво важни теми за обществото, но изрази съжаление, че са правени много малко опити да бъдат подредени: Всяка стратегия е едно събиране на институциите и едно малко безполезно говорене, но все пак трябва да се започне.
