Блогърът Иво Мирчев е един от защитните на електронното гласуване. Той смята, че има и много хора, които са против:
Това са основно хора, които разчитат на изследвания, правени преди 10-15 години. Хора, които технологично трудно могат да си обяснят как така може да стане, че гласът ни да не се изгуби, да не бъде манипулиран или да не бъде преброен, ако гласуваме електронно. Това технологично е решено много отдавна и не е никакъв проблем. Нашата цел е да организираме дебат, в който да обясним на хората, че електронното гласуване не само е възможно, то е необходимо, защото дава много по-широка възможност на хората да изразяват своето мнение и своя вот и то доста по-често отколкото са нормалните избори.
Според Иво Мирчев в България не би имало ефективно електронно гласуване без електронно правителство:
Организацията на електронното гласуване задължително трябва да бъде достъпна за хората. Тя трябва да бъде с отворен код, т.е. ако група хора имат съмнения, че технологията на самото електронно гласуване може да бъде манипулирана по някакъв начин и тя не е достатъчно добра, когато тази система е с отворен код, те могат да направят група, институт или неправителствена организация, която да наеме технически специалисти, които да направят одит на тази система.
Блогърът е убеден, че ако има прозрачност, това ще успокои хората по отношение тайната на вота при гласуване през интернет.
Според медийния експерт Катя Михайлова – ръководител на медийния мониторинг на Гражданската инициатива за свободни и демократични избори (ГИСДИ) въвеждането на нов тип гласуване, каквото е електронното, е някакъв вид промяна и е нормално хората да се страхуват.
Миналата година от ГИСДИ наблюдаваха медиите по време на избори и имаха конкретни предложения за промяна в Изборния кодекс, за да е прозрачна кампанията в медиите. Заради нежеланието на политиците Изборният кодекс да се променя в последния момент преди изборите, те няма как да залегнат в законов текст.
В обществената ситуация, в която сме, не можем да очакваме и да разчитаме само на медиите да ни ограмотяват. Не можем да разчитаме на партиите да ни ограмотяват, не можем да разчитаме на избирателните комисии, изобщо на изборната администрация. Всеки един трябва да си хване тефтерчето, Изборния кодекс и да започне да се ограмотява, коментира Катя Михайлова.
Тя посочи, че като извод от докладите след последните избори се е очертало едно деликатно изискване на Изборния кодекс – заплащането на медийните услуги да става предварително:
53 плащания сме регистрирали, които са направени след извършване на услугата, дори след самия изборен ден. Нещо като "ще играем, но не по правилата на Изборния кодекс". Мен ме озадачава този въпрос. Кое кара, всъщност, партиите да плащат след извършването на услугата? От друга страна, кое кара медиите да сключват такива договори и да приемат такива плащания?
Анализът на ГИСДИ на базата на докладите от Сметната палата показва, че най-закъсняващата с плащанията партия е АБВ.
Гледните точки по темата можете да чуете в звуковия файл.
