Скъпи младоженци, вие прекрачихте прага на тази зала, за да заявите пред всички нас волята и желанието си да създадете семейство. Според Семейния кодекс на Република България принципите, върху което то се гради, са равноправие на мъжа и жената, доброволност и трайност на брачния съюз, особена защита на децата.
Тези тържествени думи за първите 6 месеца на 2015 година само в София чуха 2285 двойки – със 161 повече от миналата година по същото време. Такива са официалните данни на Столичния дом за радостни обреди.
Къде се нарежда България в статистиката? Според анализа на Евростат за браковете и разводите в Европейския съюз, България се намира на дъното по брой сватби, заедно със Словения, Португалия, Люксембург и Италия – по 3 брака на 1000 души. От сключилите брак в България се развеждат почти половината двойки. По официални данни в съжителство живеят 8% от българите, но по неофициални те са много повече защото според проучването 59% от родените през 2014 година в страната деца са извънбрачни.
На 1 октомври 2009 година влезе в сила новият Семеен кодекс, който обаче не регламентира „фактическото съжителство“, а Конституцията защитава единствено децата. С други думи деца, родени в законен брак и в съжителство имат равни права. Какви са причините младите българи да предпочетат съвместното съжителство пред законния брак?
Причините са няколко, – казва Саша Габровска, директор на Столичния дом за радостни обреди. – Едната от причините е, че младите хора се изнесоха, за съжаление, от страната. Другата, и тя е много сериозна е, че българското законодателство, съзнателно или не, толерира такъв род съжителство. Аз смятам, че преди да се сключи граждански брак, е хубаво те да поживеят заедно, да видят как са нещата от едно съвместно съжителство. Но в момента, в който решат, че трябва да създават поколение, че трябва да имат деца, смятам, че трябва да сключат законен граждански брак. Така е редно.
Да погледнем какво казва законът и защо за някои двойки в България е по-изгодно да не узаконяват съжителството си.
По закон бащата на детето трябва да го припознае пред нотариус, за да му даде своето име и фамилия. Ако това не бъде направено, майката има право да получава социални и други помощи, детски надбавки, улеснява се приемането на детето в детска градина, „самотната” майка има право да кандидатства за общинско жилище. При евентуална раздяла имуществото не се дели и по този начин се избягват съдебни и други искове. Ако децата бъдат припознати от бащата, те получават равни права с родените в брак и наследяват и двамата си родители.
А ето ги и минусите: фактическото съжителство урежда статуса на родените от това съжителство деца, но не и имуществените отношения в двойката. Защото жената в една такава връзка няма никакви права върху съвместно придобитото имущество, не наследява и няма право да претендира за наследство. При раздяла родителите сами трябва да се разберат, кой ще отглежда детето, а бащата не е длъжен да плаща издръжка. Двойка, живееща на семейни начала, няма възможност да изтегли съвместен кредит, а също така не може да получава информация при болнично лечение на партньора. Трудно е и пътуването зад граница само с единия родител, защото се изисква специален документ, удостоверяващ съгласието на другия родител децата да напуснат България.
Елеонора и нейният съпруг са женени малко повече от година. Защо те предприеха тази сериозна стъпка и станаха законни мъж и жена?
Израснала съм в семейство, в което традициите са нещо много важно, а бракът – нещо свято. За мен семейство значи двама души, които се обичат. И както се събират под един покрив, така е хубаво да се обединят с една фамилия„– твърди младата жена. За нея бракът е нормалното и логично продължение на връзката. Този избор обаче трябва да бъде добре обмислен. Когато моментът настъпи, когато времето и различните ситуации проверят издръжливостта на връзката ви, когато обстоятелствата тестват характерите и всичко това ви показа, че заедно сте по-силни, по-щастливи и по-спокойни, тогава темата за брака идва на дневен ред – смята Елеонора и споделя с усмивка: А и моментът на предложението е вълшебен!
Но да чуем и другата страна. Симеон е на 40 години, не е подписвал граждански брак с майката на детето си. Защо?
Един подпис не може да ни задържи заедно. Изобщо не смятам, че семейство без официален брак е непълно или непълноценно. Един подпис не е решаващ в една връзка. Ако ми е добре с един човек, ако се обичаме, подписът не играе кой знае каква роля. Отговорността към семейството ми е също толкова голяма, колкото и ако имахме граждански брак. Правя дори повече от женените мъже, за да задържа жената до себе си.
