Георги Бадев изпърнява Grave от Соната за соло цигулка в ла митор от Йохан Себастиан Бах
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Малко имена в музикалната ни култура днес се явяват в съзнанието ни със свой ясно очертан образ на артист и музикант, който има качествата да представлява нашата собствена връзка с по-високо издигнати селения на музикалното изкуство. Затова е нужен не само голям музикален талант,но и сила и упорство на личността да бъдеш като писателя,който пише една и съща книга цял живот. Цигуларят Георги Бадев сякаш свиреше Едно произведение Цял живот (имаше силно развито чувство за стил – неговият Моцарт, неговият Барток са нещо,което не може да се забрави или да се подмине в общия музикален фонд), но цялостното отношение,дълбокото му лично докосване до всяко произведение са сякаш един и същ ритуал на черпене от извора,който предшества звуците. Изворът,дълбоко скрит в самото сърце, в най-безхитросното и безизкустно проявление на Божествената простота и вдъхновение,за което няма нужда от специални ефектни цигулкови похвати. Тонът на неговата цигулка е точен,ясен,директен, отдаден на изпълняваното произведение и в същото време човешки крехък с непристорен трепет и финес,каквито не могат да се усетят другаде в този вид,защото не са интерпретационни трикове, а израз на неповторима човешка природа,на тази естественост,простота и скрито благородство на душата,която има случай да ги прояви. Георги Бадев цял живот странеше от виртуозните цигулкови пиеси, неговата мярка бе според големите, сериозни произведения, цигулковите концерти на Бах, Моцарт, Брамс, Бетовен, Барток, Прокофиев и многочастните сонати – там, където са водещи музикалната идея и развитие,а не цигулковите възможности. А Георги Бадев бе прекрасен цигулар, накрая също и виолист. Със сигурност времето,в което името му се среща в концертния афиш, като солист на Симфоничен оркестър или в камерна програма е белязано с неговото открояващо се, стабилно присъствие,защото ръстът му на музикант и артист бе сред най-високите. След него музикалният ни пейзаж получи още едно голямо,празно пространство и се разграничи още повече от епохата на големите личности и музиканти,които създаваха с присъствието си и с внушението на своето изкуство представата,че България е едно достойно и обетовано място за музикантски труд от много високо качество.
