Както стана ясно, във вторник парламентът реши на 25 октомври т.г., заедно с местните избори, да се проведе и референдум, но само с един въпрос – дали да се въведе и дистанционно гласуване по електронен път.
Гласуването по интернет би дало възможност на българските граждани по света пълноценно да могат за участват в изборния процес. Но има нещо, което от два дни витае из публичното пространство и може да обезсърчи избирателите – Конституционният съд се е произнесъл против електронното гласуване по интернет. Само че не е вярно. Наистина има решение №4 от 2011 г. на Конституционния съд, в което се обявява да противоконституционен параграф 11 от тогава действащия Изборен кодекс. Проф. Емилия Друмева, която беше докладчик по Конституционно дело №4 разяснява:
В това решение Съдът ясно казва, че самото електронното гласуване по интернет не е противоконституционно, защото такова гласуване има в много страни по света. Кое накара тогава КС да обяви противоконституционност? Това са конкретните компоненти на уредбата, така както тя беше разписана в параграф 11 на Изборния закон. Какво точно се прави, как се събират гласовете, като се получи някаква грешка се унищожават всички гласове, които са в един и същи пул. Коментирайки тези детайли в уредбата, КС заключава, че конкретната уредба, а не по принцип електронното гласуване по интернет, не осигурява гаранции в две посоки – за личното упражняване правото на глас и опазване тайната на вота. Имаше още едно съображение за това решение – след като е гласуване по интернет, тогава цялата уредба следва да се подчинява на общите правила на действащия и сега Закон за електронните съобщения. Този закон изисква данните от доставчиците на интернет услуги да се запазват по-продължително време, а това влиза в противоречие с тайната на вота, с неприкосновеността на информация по проведено гласуване. Така че КС през 2011 г. направи заключението, че електронното гласуване, в различните му разновидности, е адекватна на съвременните реалности възможност, която разширява демократичното участие на българските граждани, но само ако ефикасно се гарантира тайната на вота. От позицията на днешния ден ще добавя, че трябва да се направят решителни крачки от законодателя в посока на създаване на „електронна идентичност” на всеки български гражданин. Друг компонент, който добавям като абсолютно изискване, е вниманието ни да бъде насочено към специалистите по информационни технологии, от които очакваме разработване на технологичен модел, който да дава желаните гаранции.
Ето и становище, дадено преди време по същия въпрос от Николай Недялков – изпълнителен директор на „Информационно обслужване”:
По отношение на електронното гласуване има няколко компонента, които трябва да се спазват. Трябва да се осигури технология и механизъм първо за анонимността на вота. Второ – да се избегне няколкократно гласуване и само веднъж да се отчита вота. Трето – има защитна технологична възможност да се реализира механизъм, при който да не се позволява, да докажем пред трета страна за кого сме гласували. Това е много важен механизъм, когато става въпрос за купуване на гласове. Четвъртият принцип е в посока да се комбинират технологични и организационни елементи, така че да се позволи на хората, които искат да упражнят своя вот по електронен път, да могат да го направят не само веднъж. Какво означава това? Електронното гласуване се осъществява между 4 и 10 дни преди официалната дата на вота. В този период всеки може да гласува няколко пъти, като се отчита само последното електронно гласуване. В деня на вота, ако желае, гласоподавателят може да отиде до изборната урна. Тогава ще се зачете хартиената бюлетина. Когато се гласува електронно, всеки получава на своя компютър или поща специална електронна бележка, с която се удостоверява неговия вот, но не за кого е гласувал. След приключване на изборния ден Избирателната комисия публикува базата данни и всеки може да провери дали неговия вот е отчетен. Въведените механизми не позволяват натиск върху хората. Всяка държава внедрява електронното гласуване по различен начин. Някъде е с електронен подпис, другаде е с електронна самоличност, на трети места е с sms. Водеща е уредбата на самата държава, инфраструктурата, която има, и начинът, по който се организират изборите.
