Съдът ползва първоначалните експертизи като основно свое доказателство. Тъй като в помещението, където се е случила стрелбата, са били само Христов и Илиев и една свидетелка, доказателствата сочат към Христов, тъй като само по неговите ръце и по ръцете на пострадалия Илиев е имало следи от барут. Оръжието е било негово, законно притежавано. 2,08 промила е бил алкохолът в кръвта му.
Свидетелката твърди, че не е видяла Христов да прострелва Илиев, но е категорична, че физически убитият не е имало как да се самопростреля. Направените химически експертизи показват, че убитият е бил в пияно състояние и изобщо не е можел да извършва каквито и да е двигателни действия. На практика, според свидетелката, той е бил в заспало състояние. Съдът, давайки си сметка, че тепърва ще трябват още експертизи, прецени, че на този етап и заради обществената опасност на деянието Христов трябва да остане в ареста.
Единственото, което Христов каза пред членовете на съдебния състав беше, че не е извършител на това престъпление, не си спомня какво се е случило и че с Красимир Илиев били приятели от години. Адвокатите му се опитаха да оспорят увереността на прокуратурата, че именно той е извършителят. Истината по този случай ще се изяснява в рамките на съдебния процес.
Единственото, което Николай Христов каза пред апелативните съдии, е, че е приятел с Илиев от 1979 година и е бил до него в най-трудните му години. Според запознати Христов е казал пред разследващите, че не си спомня нищо от фаталната нощ на 14 юли.
